Днешното занимание с децата от Детски център „Лютеница“ нарекохме „Житената питка“. „От нивата до трапезата“ или „Пътят на хляба“, както и да го наречем стигнахме до извода, че хлябът е бил свещен за нашите предци. Една поговорка гласи: „Като има хляб, има всичко“.
В бита на българите той е тясно свързан с обредите ни. Децата научиха, че върху обредния хляб се изобразяват символите и смисъла на дадения празник, от рождението до умирането и възкръсването. Те разбраха, че чрез хляба и неговото приготвяне общуват помежду си, споделят една трапеза, един дом, едни ценности, че са всъщност едно общество. В предците ни е имало вярване – хлябът е „душа“, затова и той се разчупва, не се реже. Когато бременна жена усети плода, който расте в нея се е омесвала погача и се е раздавала за здраве сред хората.
Малчуганите научиха, че преди да се стигне до трапезата, първо се сее житото, а след това златния клас се жъне на ръка. За сърп и паламарка повечето от тях не бяха и чували, нито виждали на живо. Какво е хромел и как се е мелело житото им беше демонстрирано нагледно. Символите на домашния печат и закичването със здравец разбиха представите им, че истинския хляб излиза от фурните на Лидъл…
Успяхме да върнем децата назад във времето към техните предци, не само нагледно, но и духовно. Музеят изпълни една от своите най-важни мисии – да създава приемственост и здрави връзки между поколенията. Продължаваме! Всяко усилие свързано с миналото на България и нейните деца, които са бъдещето й, си заслужава.
