Уважаеми съграждани, честит празник! Днес е денят на Балчик, денят на нашето освобождение!
Всичко започва на 28 юли 1913 г., Букурещ… стотици хиляди животи са в ръцете на няколко дипломата, а положеният подпис на Букурещкия мирен договор поставя началото на една неправда и много, много болка… Южна Добруджа преминава в пределите на Румъния…
Двадесет и седми август 1916 г. Първа световна война, Кралство Румъния обявява война на България. В този период „златната земя“ ще бъде наречена от историците – „Окървавената Добруджа“. Трета българска армия под командването на генерал Стефан Тошев настъпва в пределите на Южна Добруджа. Отстъпващите румънски войски извършват над населението на Добруджа насилия, които и до днес ужасяват със своята методичност и безчовечност. Румънската държава е решена да приложи тактиката на „изгорената земя“ в пряк и преносен смисъл на думата. Още в средата на август румънските административни власти в Добруджа издават поверителни заповеди до кметовете в отделните селища, с цел съставяне на списъци за отвличане на най-будните хора с нерумънски произход в областта, основно българи и турци. За да се увеличи броят на отвлечените, румънците прибягват до лъжливи слухове и много добруджанци от всички етноси попадат в клопката. С навлизането на Трета армия на генерал Стефан Тошев в пределите на Южна Добруджа започват и първите неуспехи на румънските войски. Неспособни да се справят с българските войски в битка, под командата на офицерите си румънските войници изливат страха и омразата си върху беззащитното мирно население. Наред с отстъплението си те отвличат голяма част от мъжкото население, което е интернирано в специални лагери в Молдова. Развилнелите се власи грабят, убиват, изнасилват и палят къщи и реколта. Над красивите добруджански полета се носят писъците на жени и деца, гъсти кълба дим се вият над някога заможните села. Добруджа никога повече няма да е същата…
Двадесет и първи септември 1940 г. – камбанен звън! Заслепени от радостта по свободата хиляди балчиклии се тълпят в центъра на града, за да посрещнат и целунат своите освободители. Неизразима скръб и безгранична радост се сливат в този велик момент. Над златните добруджански полета изгрява слънцето на свободата!
21-ви септември е ден, в който Балчик празнува своето възкресение. Тук на препълнения с хора площад, стотици наши съграждани възторжено посрещат своите освободители – частите на Морския отряд и 8-ми Приморски полк. Площадът на града се оказва твърде тесен, за да побере всички желаещи да видят и аплодират освободителните български флотски и армейски части. Най-после, след четвъртвековна окупация, Южна Добруджа е присъединена към Родината. Възстановена е границата между България и Румъния до 1913 г. Крайовският договор е връх в постиженията на българската дипломация. Той въплъщава в себе си мечтите на хиляди българи и е символ на народното единение и историческа справедливост.
Днес, окупацията на Добруджа, този трагичен епизод от българската история ни напомня, че не трябва да допускаме компромиси и да бъдем чуждопоклонници на гърба на хилядите жертви, загубили живота си в тази неправда. Днес, все по-малко и все по-рядко се говори за тези зверства, но ние хората от този край, хората, чиито предци губят домът си, земята си и живота си ще помним и ще пазим паметта на добруджанци жива. Не сме забравили!
Дано и нашите държавници да помнят, че зад всяко тяхно решение стоят човешки съдби!
Днес, отдаваме почит на хилядите загубили живота си в името на Родината.
Поклон и вечна памет на героите!
