Падането на България под турско робство
Съпротивата на българите през 15-17 в.
Хайдутството по нашите земи 18-19 в. – къса кремъчна пушка, ятаган с ножница. Равнинният терен на Добруджа не позволява активно съпротивително движение против турското господство. Най-близкият район, убежище на хайдути в Добруджа е Батовската гора. Най-известен хайдутин по нашите земи, действал в средата на XIX в., е Димитър Калъчлията. Други войводи са Пейо Буюклията, Стоил войвода, Щерю хайдутин и др.
Руско-турски войни от 18-19 в. – турски ятаган, руска кавалерийска сабя намерена в околностите на Балчик, турски и руски монети от периода
Църковни и книжовни будители
По време на Руско-турската война 1828-1829 г. руски войски минават през Балчик, за да обсадят Варненската крепост. Край града са намерине останки от техен полеви лагер, както и погребения на техни войници, чийто икони могат да се видят в експозицията. Тук са показани също и руски капсулен пистолет и аилерийски гюлета от времето на войната
По време на Кримската война 1853 – 1856 г. в Балчик е разположена част от съюзническия англо-френско-турски флот. Чуждестранни журналисти, дошли да отразяват събитията по време на войната, правят първите визуални изображения на Балчик. Техните гравюри са публикувани в няколко броя на френското списание „L`Illustration“ и английското „The Graphic“, чрез които светът научава за малкия ни черноморски град.
Начало на просветното дело в Балчик – църковна литература, пергаментови листа и пачи пера за писане
Национално –освободително движение – Евангелие с кръстосани револвер и кама, върху които е полагана клетвата на българските революционери
Църковни борби на балчишките българи – икона „Сретение Господне“, икона „Св. Св. Кирил и Методий“ от 19 в., църковна утвар
Успешен край на църковните борби на балчиклии – факсимилета от „Цариградски вестник“, оригинално издание на „Горски пътник“ на българския революционер Георги С. Раковски
През Руско-турската война 1877-1878 г. Добруджа се явява второстепенен фронт. Тук оперира XVI-ти армейски корпус командван от генерал-лейтенант Аполон Цимерман. В помощ на руските войски и в защита на българското население се сражава и български конен отряд, наречен Драгунерия. В неговия състав се включват и мнозина балчиклии. Оръжие от периода на война – турски ятаган, руска кавалерийска карабина „Крнка“ обр. 1869 г., руски щикове.
Ордени, медали и лични вещи на опълченците от Балчик – Георги Попов, Никола Минков, Никола Иванов. Макар и да няма опълченци родом от Балчик, в града ни след Освобождението живеят и работят седем поборници. Последните от тях се изселват от Балчик в навечерието на румънската окупация през 1913 г.