Етнографският музей се помещава във възрожденска къща от 1895 г., която е превърната в музей през 1980 г. Понастоящем във фонда и се съхраняват над 1500 музейни единици. Изложените експонати са свързани с поминъка и начина на живот на местното население, с дома и бита, с празниците и обичаите. Разработката на експозиционния план е възложена на Пенко Пунтев от Института по етнография.
Голяма част от инвентара на Етнографската къща е събран между 1983–1989 г. от ДОО фонд „1300 години България“, след проведена мащабна събирателска работа. Постъпват значителни дарения, които обогатяват фонда на отдел „Етнография“.
На първия етаж, в две зали, е разгърната експозицията „Занаяти и поминък в Балчишкия край от първата половина на 19 в.”- абаджийство, кожарство, бъчварство, медникарство, коларо-железарство, риболов, земеделие, скотовъдство. Интерес представляват оригиналните майсторски свидетелства на местни майстори – занаятчии, които са имали дюкяни и работилници в града. Показани са диканя, паламарки, вила, овчарски ямурлук, рибарски мрежи, домакински съдове и автентични оръдия на труда, характерни за поминъка на този край.
В помещението „къщи” централно място заема огнището, около което се събира цялото семейство, до което са подредени бакъри, софра с трикраки столчета, предмети, необходими за разпалване на огъня и приготвянето на храната. Тук е водникът, на който се закачват съдовете за вода. От единия ъгъл „надничат” печатите за хляб и нощвата, пъстри паници и стомни греят от полиците.
На втория етаж е развита основната тема на музейната експозиция – народното творчество, отразено преди всичко в народните тъкани и носии, показващи уменията, чувството за хармония и красота на българката. Изложените носии дават представа за демографския облик на добруджанския край, а облеклото се различава със своето голямо разнообразие.
В експозицията са представени уреди, свързани с влакнодобива – дараци за вълна и коноп, чекръци, предачки, хурки и хоризонтален тъкачен стан. Собата е най – представителното помещение в добруджанската къща. Тук могат да се видят дългите миндери, застлани с червени покривки, шарените възглавници, люлката, раклите. Красиви добруджански черги и пешкири, изработени от памук, коприна и вълна надничат от раклите. В отделна стая е представен и градския бит – с тежкото дървено огледало, мраморна тоалетка, дървен скрин, виенски столове и кресла, семеен албум.
В Етнографска къща се пази скромна колекция от произведения на местни майстори – златари. Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой украшения, особено при празничните облекла. Нанизи, подбрадници, обеци, гривни, пръстени – всички те имат и символика, свързана с народните вярвания. Украшенията са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, корали, стъклени мъниста, седеф. Те са поместени във витрини, разграничени по видове. Голямо е разнообразието от пафти, които се прикачват към тъкан, сърмен или синчан колан. Показани са и накити от мъниста и разноцветна вълна.
От 2016 г. открита експозиция на двора разказва на посетителите своята история – тази на виното. Тя проследява „Пътят на виното“ – от засяването на лозята, брането на гроздето до приготвянето на виното. Има места за отдих, където можете да се насладите на тишината, красотата и стила на Етнографската къща.
В Етнографски музей ежегодно се организират изложби /“Великден през моите очи“/, концерти, театри на открито, творчески ателиета, демонстрации на стари занаяти. Провеждат се музейни открити уроци /От жътвата до хляба, От раклата на баба, Приказки край бащино огнище/, интерактивни занимателни игри, презентации, благотворителни базари и изложения. Работи се по различни образователни програми за изработване на предмети с традиционни техники. Правят се и възстановки на празници от народния календар като Лазаровден, Гергьовден, Еньовден с участието на местни фолклорни певчески и танцови състави, детски градини и училища. Така музеят се превръща в място, където традицията оживява.
Очаква Ви истинско пътешествие във времето, което кара всеки българин да осъзнае своя корен. Съхранявайки духа, традицията и културата на народа ни за бъдещите поколения, музеят се превръща в посланик на българщината.
