Посетителите на Взаимното училище могат да видят пълна възстановка на учебна стая, стая на учителя и историческа експозиция „Балчик през Възраждането”. Експозицията представя историята на града в периода 15-19 в. и съдържа факсимилета от житието на Кою Райчев, султанският ферман от 1866 г., оригинални старопечатни книги, оригиналното издание на „Горски пътник“ на Г. С. Раковски. Показани са икони, църковна утвар, оръжие, боеприпаси, както и лични вещи, ордени и медали на опълченци, дошли да живеят след Освобождението в Балчик.
На централно място в амфитеатрално разположения балчишки квартал „Хоризонт”, в двора на храма „Свети Николай Чудотворец”, се намира малък музей известен сред местното население като Взаимното училище. Тук посетителите могат да се запознаят с културно-просветния и обществено-политическия живот на балчишките българи през Възраждането.
Руско-турската война от 1828 – 1829 г. поражда едно от най-масовите преселения на българско население през епохата на османското владичество. Така тук се заселват десетки семейства от Тракия, Ямболско, Разградско, Шуменско, Търновско. В този слабо заселен район на Османската империя се установяват и много овчари от Котел, Жеравна, Медвен и др. В резултат на тези процеси се увеличава българското население и в Балчик. Новите заселници обособяват българска махала наречена „Гемеджи махлеси”.
Силен стимул за икономическото им развитие придава въвеждането на свободната търговия, премахването на монополите от турските власти и особено вдигането на забраната за износ от българските земи на житни произведения. В следствие на всичко това, балчишките българи започват постепенно да замогват, придобивайки известна самостоятелност и независимост, което от своя страна им дава и нужното самочувствие.
В началото на 40-те години на 19 в. замогналите се първенци от Гемеджийската махала решават да построят българска църква и училище в своя квартал в Балчик. През 1845 г. е получено разрешение от Високата порта и така е издигната църквата „Свети Николай Чудотворец”. Към църквата, по инициатива на местния патриот Кою Райчев, е открито и първото българско училище в града, където за учител е назначен Стойко Иванов. Това предизвиква обаче гнева на гръцкото духовенство. След оплакване на панелинистите новият варненски митрополит Порфирий подлага на гонения свещениците и учителите в българските учреждения. През 1848 г. българската църква е обсебена от гърците, духовниците са пропъдени, богослужението на църковнославянски език – забранено, а училището – закрито.
Българите в Балчик не спират опитите си за възстановяване на своята църква. Така през 1866 г., с помощта на видни български представители в Цариград, е издействан специален ферман на султан Абдул Хамид, узаконяващ възстановяването на църквата „Свети Николай Чудотворец”. През същата година, по инициатива на Кою Райчев, училището към църквата отново е открито. По-известни учители преподавали в него са Стойко Иванов, даскал Константин, Димитър Гавраилов, Петър Стоянов, Атанас Рачев, и др. След създаването на българската екзархия Балчик заедно с Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/ и Мангалия минават под духовната юрисдикция на Варненско-Преславската митрополия. Това е един успешен завършек на стремежа на местните българи за национално и църковно самоопределение и нарежда балчиклии сред първите по Черноморието, които подемат борбата за независима българска църква.
Днес Взаимното училище и храмът „Свети Николай Чудотворец” са най-важните паметници на културата от епохата на Възраждането в Балчик, съхранили за поколенията непреклонния български дух.
