Начало » Новини » ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ

ВЗАИМНО УЧИЛИЩЕ

автор: Венцислав Чаков

       „Представете си моето удивление, когато узнах, че почти във всяко българско село има училища, и че тия школи, където те не са изгорени от турците, се намират в цветущо положение. Те се издържат от сумите на доброволно възложен на себе си от българите данък, не само без правителствени подбуждания, но и въпреки многочислените затруднения, причинявани от властите. Обучението в тия училища е безплатно – и за богатите, и сиромасите. И така надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и пише…“

Джанюариъс Макгахан, кореспондент на „Daily News“, 1876 г. (превод на Стефан Стамболов,1880 г.)

       Самостоятелното образование е символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации в бурните и динамични процеси от XIX век.

На централно място в амфитеатрално разположения балчишки квартал “Хоризонт“, в двора на храма “ Свети Николай Чудотворец “, се намира малък музей известен сред местното население като Взаимното училище. Тук посетителите могат да се запознаят с културно-просветния и обществено-политическия живот на балчишките българи през Възраждането.

       Руско-турската война от 1828 – 1829 г. поражда едно от най-масовите преселения на българско население през епохата на османското владичество. Тогава от цяла Източна България, както и от други райони на страната към Бесарабия и Молдова поемат около 130 000 българи. По-късно част от тях, неудовлетворени от тамошните условия се завръщат, но по път към родните си места, се установяват в Добруджа. Така тук се заселват десетки семейства от Тракия, Ямболско, Разградско, Шуменско, Търновско. В този слабо заселен район на Османската империя се установяват и много овчари от Котел, Жеравна, Медвен и др. В резултат на тези процеси се увеличава българското население и в Балчик. Новите заселници обособяват българска махала наречена „Гемеджи махлеси„.

       Силен стимул за икономическото им развитие придава въвеждането на свободната търговия, премахването на монополите от турските власти и особено вдигането на забраната за износ от българските земи на житни произведения. В следствие на всичко това, балчишките българи започват постепенно да замогват, придобивайки известна самостоятелност и независимост, което от своя страна им дава и нужното самочувствие. Новите заселници донасят в този край по-висок народностен дух и по-високо национално самосъзнание, заставайки впоследствие начело при отстояването на българщината. Така тези вече състоятелни търговци и занаятчии придобиват ясно съзнание за собствената си роля в очертаващия се българо-гръцки църковен конфликт, ставайки по този начин социалната сила, която да очертае пътищата за достигане на националния идеал.

       В началото на 40-те години на 19 в. замогналите се първенци от Гемеджийската махала решават да построят българска църква и училище в своя квартал в Балчик. През 1845 г. е получено разрешение от Високата порта и така е издигната църквата “ Свети Николай Чудотворец “. Към църквата, по инициатива на местния патриот Кою Райчев, е открито и първото българско училище в града, където за учител е назначен Стойко Иванов. Тази инициатива на българите обаче предизвиква гнева на гръцкото духовенство. След оплакване на панелинистите новият варненски митрополит Порфирий подлага на гонения свещениците и учителите в българските учреждения. През 1848 г. българската църква е обсебена от гърците, духовниците са пропъдени, богослужението на църковнославянски език – забранено, а училището – закрито.

      Българите в Балчик не спират опитите си за възстановяване на своята църква. Така през 1866 г., с помощта на видни български представители в Цариград, е издействан специален ферман на султан Абдул Хамид, узаконяващ възстановяването на църквата “ Свети Николай Чудотворец ”. През същата година, по инициатива на Кою Райчев, училището към църквата отново е открито. По-известни учители преподавали в него са Стойко Иванов, даскал Константин, Димитър Гавраилов, Петър Стоянов, Атанас Рачев, и др. В началото на 1870 г. в града отваря врати и първото българско читалище в Южна Добруджа. След създаването на българската екзархия Балчик заедно с Хаджиоглу Пазарджик / дн. Добрич / и Мангалия минават под духовната юрисдикция на Варненско-Преславската митрополия. Това е един успешен завършек на стремежа на местните българи за национално и църковно самоопределение. Не случайно видният наш историк проф. Велко Тонев изтъква, че балчиклии първи сред българите по цялото Черноморие подемат борбата за независима българска църква.

        Днес Взаимното училище и храмът “ Свети Николай Чудотворец “ са най-важните паметници на културата от епохата на Възраждането в Балчик, съхранили за поколенията непреклонния български дух.

       Посетителите на Взаимното училище могат да видят пълна възстановка на учебна стая, стая на учителя и историческа експозиция “ Балчик през Възраждането “. Училищната сграда е възстановена през 1976 г. Автор на възстановките на класната и учителската стаи е доц. Минко Гечев, като те пресъздават обстановката в училището в периода 1866 – 1867 г.

       Взаимното училище е светско начално училище, като процеса на обучение продължава 2 години. Методите на работа са съобразени с новите тенденции, по това време в Европа, а именно – работи се по Бел-Ланкастерската система, по-известен у нас като взаимоучителен метод. Основната цел на този подход е широкото разпространение на началното образование и масовото ограмотяване на населението. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. Издръжката на училището се поема от местното население.

       Главното помещение на училището е учебната стая. Нейната вътрешна уредба отговаря на изискванията, които определят тогавашното българско светско образование – обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини, да се преподава по “взаимоучителната метода “, при която по-големите помагат на учителя при обучението на по-малките. В класната стая се обучават учениците от различните възрастови групи, за което свидетелстват и различните видове чинове.

       Пред учениците има високо издигнато място – естрада, на което е поставена катедрата на учителя. На първите чинове, наречени „пясъчници„ седят най-малките и начинаещи ученици. Те пишат по намокрения пясък с пръст или подострени пръчици. На следващите чинове седят по-напредналите, които пишат на черни плочи с калем. В края седят най-големите и най-напредналите в учебния процес. Те пишат върху пергаментови листа с пачи пера и ползват мастилници, наречени “дивит “.  По едно и също време в една класна стая се учат по петдесет – шестдесет ученика. Сред тях непослушните са наказвани от учителя чрез бой с пръчка, седене на колена върху царевични зърна или орехи, вписване на имената им в “ Черна таблица “, окачване черен знак на гърдите / “ невнимателен “, “ лъжец “, “смутител “, “ крадец “ и др./. Най-непослушните са затваряни в училищния затвор, но не са гонени навън, защото липсват учебници и ученикът е длъжен да слуша урока и да го научи в час, въпреки наказанието. Добрите ученици са поощрявани чрез вписване имената им в “ Таблица честности “, награждавани с метални жетони, показани във витрината, а в празничните дни най-добрите ученици са награждавани със специални знаци – ордени “ благопокорен “, “ внимателен “, “ разумен “ и т. н. от лъскава жълта тенекия.

      До Освобождението училището в Балчик се утвърждава като един от главните фактори за просветен напредък и национално пробуждане на българския дух.

      Пряко свързани с борбите за църковно–национална признаване, Взаимното училище и храмът “Свети Николай Чудотворец”, свидетелстват за съпричастността на балчиклии към идеите на българското национална Възраждане.