Днес в Етнографска къща-Балчик се проведе възстановка на Сирни Заговезни. Тя е част от музейния проект „С България в сърцето“. Група за народни обичаи „Живи корени“ при НЧ „Свобода 1897“, с. Гурково и деца от Детска градина „Здравец“, гр. Балчик, пресъздадоха традициите за празника в Добруджа.
Отбелязваме го в неделята, 7 седмици преди Великден. На този ден вярващите трябва да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. Според българската народна традиция Сирни Заговезни е границата между зимата и пролетта – природата, която се възражда. Празникът поставя началото на най- големия пост през годината. Вечерята е тържествена, а на трапезата задължително присъстват млечни храни – сирене, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита, печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици. На този ден традицията повелява по- младите да искат прошка от по- възрастните за обидите, които волно или неволно са им причинили. Прошката е съпроводена с целуване на ръка и думите: „Прощавай“ и „Простено да ти е“, пожелават се „сладки заговезни“ и „леки пости“. В християнския смисъл, да простиш е да изпълниш сърцето си с любов и мир.
Децата участват в ритуала Хамкане, като се опитват да хванат с уста вързана на дълъг конец халва. Сирни Заговезни е известен и с паленето и прескачане на огньове, с които да се прогони злото и зимата. Всички ритуали са свързани с гадаене за здраве и плодородие.
Седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя , е съпроводена от кукерски игри. Облечени в страшни маски и колани с чанове, кукерите извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили.
