Начало » Новини » ГРОБНИЦА НА ЛЕКАР – ЖРЕЦ В БАЛЧИК

ГРОБНИЦА НА ЛЕКАР – ЖРЕЦ В БАЛЧИК

автор: Радостина Енчева

       Може би никога не сте чували, че в Балчик е открита гробница на лекар-жрец? Да, има такава и тя е уникална, защото е без аналог в България. Установено е, че тя е функционирала през II в. сл. Хр., а находките, открити в нея дават сведения за дейността на римски лекар. Намерените хирургически инструменти свидетелстват за извършване на хирургически операции в античния град по това време. Откритието е с изключително значение не само за историята на града, но и за развитието на медицината.

      Открита е през 1907 г. при строителна дейност. Работници изкопават яма за гасене на вар и случайно попадат на стая с археологически находки. Това е най-богатият мавзолей откриван на територията на България с толкова много паметници посветени и на медицината, и на ритуалните практики. Това откритие дава повод на служител на Варненското археологическо дружество /ВАД/ Захарий Холевич да спре работниците до идването на полицията. Находките са предадени на кмета на град Балчик. С това случайно откритие, на 24 юли 1907 г., започват първите археологически проучвания в Белия град. Три дни по-късно, по покана на балчишкия кмет Ст. Задгорски, участие в проучването взема Карел Шкорпил. Той е сред основателите на Варненското археологическо дружество, чешко-български археолог и музеен деец, академик на БАН (1918), създател на българската археологическа наука и музейно дело.

        Намерената гробница се състои от две части: подземна-гробница (напълно запазена) и надземна постройка, от която са запазени само най-долните части. По описанието на К. Шкорпил основата на гробницата образува един правоъгълник ориентиран на изток, помещение с размери 2.8 х 2.3м, страните на което са изградени от камъни свързани с обикновен хоросан. Височината ѝ е 1.85см (до върха на свода). На източната страна се намира входа на гробницата. Пред дългите страни са направени две легла от изправени грубо обработени плочи. Върху двете легла са намерени останките на два напълно изгнили скелета, а части от третия скелет са намерени в едно от големите блюда.

       Надземната постройка е разположена върху един пласт плочи от варовик, които са положени върху подземната основа от ломен камък. Входът на постройката се намира в средата на южната стена. Той е широк 1.35 м., с гладки странични стени. Подът е постлан с правоъгълни варовити плочи, наредени в три реда.

       Откритите артефакти в гробницата са 92, като се открояват бронзови, стъклени и глинени съдове, както и златни пръстени. Най-интересен е бронзов съд с релефи, изобразяващи сцени от гръцката митология. Най-важните предмети, които са намерени в гробницата са лекарските принадлежности, които дават сведения за развитието на медицината през II в. Сред тях се открояват хирургически скалпели, щипци, сонди, бронзови кутии за съхраняване на различни лекарства и хирургически инструменти.

В непосредствена близост до гробницата са намерени две останки от антична постройка: част от мраморен корниз и архитрав от варовик. На надписа върху архитрава четем името на римския император Марк Аврелий Антонин – Каракала (211– 217г.).

      Откриването на този значим античен паметник и на погребалния инвентар в него, илюстриращ богатата материална култура на Дионисополис /дн. Балчик/ през античността, подтикват местното ръководство към реализиране на идеята за създаване на музей. В продължение на две години археологическите находки от проучването се съхраняват в третокласното училище и в касата на общината. През това време ВАД прави на няколко пъти постъпки пред балчишката община и околийския началник за предаването на въпросните паметници във Варненския музей. Случаят е отнесен и до министъра на Просвещението, тъй като съгласно устава на дружеството последното се грижи за събирането и опазването на старините на окръга. Отказвайки да предаде находките, в писмо до ВАД от 10. 07. 1908 г., балчишкият околийски началник се позовава на обстоятелството, че кметът Задгорски възнамерява да създаде музей в Балчик. Извършените археологически проучвания събуждат интереса на балчиклии към изследване на миналото, към събиране на културни паметници и документални свидетелства за историята на родния им град.

      В том V на „Известия на ВАД – 1912 г.“ е публикувана научна разработка на братя Шкорпил, в която е поместена информация за откритието в Балчик. Въпреки усилията и огромното желание за създаване на самостоятелен музей в Балчик, артефактите от гробницата са взети от Варненското археологическо дружество и стават част от неговата постоянна експозиция. След археологическите проучвания гробницата е зарината, а върху нея са построени търговски сгради („Круни“).