Филийка с лютеница – това изниква в съзнанието, когато си спомним за нашето детство. „Пиян морков“, „Народна топка“, „Жмичка“, „Развален телефон“ – това са малка част от игрите, които играеха децата на 80-те и 90-те години. „Детство мое“ беше днешният модул от Лятна академия – Балчик.
За едно съвременно седемгодишно дете детството от това време вероятно изглежда скучно, старомодно и доста непривлекателно. Но пък за децата от 80-те, които днес вече са родители, сякаш има един особен сантимент към периода, в който нямаше скъпи играчки, таблети, смартфони и безброй удобства, с които днешните деца растат. Да – майките и татковците, които на времето са събирали картинки от дъвки „Турбо“ и Идеал, играли са с фунийки, правили са балони от веро и са чакали с нетърпение БНТ да пусне сериала „Синьо лято“ вероятно ще си спомнят с усмивка всичко това, когато видят снимките от днешната лятна академия.
Направихме открит урок за децата под шарената сянка на дърветата в Текето в с. Оброчище, за да им разкажем как са живели техните родители по време на своето детство. Толкова много години ли са минали? Не знам! Но за малчуганите някои неща изглеждаха доста странно. Тогава нямаше свят на технологиите и често пъти ние играехме ролята на дистанционни, а пра баба ми се чудеше тези хора как са влезли в телевизора. Никой не ни возеше до училище, а „шляпахме“ през локвите и кишата.
Върнахме ги още по-назад във времето, когато приказките и музиката са се слушали от грамофонни плочи. Показахме им как се „навива“ касетка, за да чуеш следващата песен на касетофона. Никой не позна защо ни трябва химикалка или молив. Видяха как са изглеждали старите играчки и се повозиха на лагерна количка. Поиграха на дама, ластик, криеница… Ден изпълнен със забавни игри без телефони и таблети.
От сърце благодарим на колегите от Регионален истпорически музей – Добрич, които предоставиха голяма част от играчките от нашето минало!
