автор: Димитрина Станчева
Коледа, най-големият и чакан зимен празник, води своето начало още от древните римски празници Календи, посветени на зимното слънцестоене и култа към слънцето. Когато небесното светило свършва своя път и се кани да тръгне по новия, на прехода между старата и новата година, хората изричали своята молитва за здраве и късмет, и вярвали, че ще се сбъдне. Защото Коледа е очакване, вяра, начало…Търсейки примирение с древните езически вярвания, християнството е прибавило своето начало – раждането на Спасителя, за да достигне до нас днес едно удивително тайнство от езически и християнски символи. Тази единствена, толкова различна вечер в очакване на чудото на Рождество, съхранява традиции, наследени от различните племена и народи, населявали нашите земи, и носи спомена за един топъл и уютен дом, за сбрана край огнището многобройна челяд, усмихнати и сплотени хора, даряващи си обич и надежда край богатата трапеза.
Още в ранната утрин на 24 декември започва празничната подготовка за Бъдни вечер. Според библейското предание на Бъдни вечер завършват родилните мъки на Дева Мария, които са започнали на Игнажден. Обичаите се спазват стриктно, за да се осигури богата реколта и семейно благоденствие. Обредните хлябове съпътстват редица обичаи, обреди и празници и са пряко свързани със земеделието, което е било главен поминък на населението в Балчишко. Те носят вярата, надеждата, желанията за здраве, плодородие, благополучие по хора, ниви и добитък. Месили са се от чисто пшенично брашно, докато народът се е хранел с хляб главно с царевични примеси.
Най-голямо е разнообразието на обредните хлябове за трапезата на Бъдни вечер. В украсата на хлябовете са кошарата с овцете, бъчвата с вино, тежките снопи на нивата, лозето и змията, която е пазител на нивата, лозето и къщата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка – символ на благоденствие и богатство. На Бъдни вечер се прави и Боговица – коледарски хляб, и един залък се хвърля в хамбара с житото – с надеждата да се ражда повече през идната година.
Приготвят се нечетен брой постни ястия – пълнени чушки, варен боб, зелеви сърми, жито, ошав, тиквеник, а на трапезата се слага от всичко, което се ражда в стопанството. Чесънът, който предпазва хора и животни от зло и болести, медът с послание за сладък живот, а бучката пръст от нивата се свързва с представите за истина, святост и чистота. Трапезата е тържествена и символизира щедростта на земята, благодарността на човека към природата и Бога, и вечното желание за спорна, щастлива и благодатна година. Мъжете приготвят бъдника за огъня – дълголетно, здраво, дъбово дърво. В единия му край се пробива дупка, в нея се слага тамян и вино, след което дървото се увива в бяло платно, намазва се с осветено масло и така миросано, то вече е готово за празничния огън. Сбирал сок от земята и сили от слънцето, извисил се до небесата, бъдникът, символ на митологичното космическо дърво на живота и на света, ще гори цяла нощ и ще стопля душите.
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най – старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете. Вярва се, че тамянът прогонва тъмните сили.
Най – старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат – първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат – който е покрит с пепел, той показва плодородие. Най-възрастният в семейството отправя молитва за здраве и плодородие и разчупва питата с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. Първото парче се слага под иконата на света Богородица, след това парче от питката се нарича на къщата и накрая се раздава на всички. След като седнат, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен. След като се нахранят, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Всички са обхванати от трепета на очакването, с който ще посрещнат коледарите. Те тръгват след полунощ. Облечени са празнично, с калпаци накичени с китки, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по – рядко – млади, скоро оженени мъже. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакинът ги даряват с коледарски кравай със забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Коледните песни съставляват цялостен календар – обреден песенен цикъл, свързан със семейния живот и земеделския бит. Във всички песни преминава идеята за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот.
„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак.“
На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. и ястия, приготвени от свинско месо.
На Коледа се коли прасе, трапезата не се вдига цял ден, а пепелта се пази. После се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината). Вярва се, че в полунощ на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа всеки човек може да си пожелае нещо, защото се смята, че тогава желанията се сбъдват.
След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванадесет мръсни дни, които продължават до Йорданов ден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва, разделението между двата свята временно се заличава. По време на поганските дни духове на умрелите идват в света на живите.
Всичко вкъщи е готово да посрещнем Коледа. Домът е украсен, подаръците са опаковани, елхата блести. Все пак на Коледа стават чудеса!
