(част втора)
автори: Поликсения Петрова и Венцислав Чаков
През месец септември 1940 г., по силата на Крайовската спогодба, Южна Добруджа е върната на България. Румънските части напускат Балчик и изоставят летището в полуразрушено състояние. В началото на 1941 г. българското правителство одобрява плановете на Военното министерство за използване на изоставеното гражданско летище в Балчик за военни цели. Най-важният обект е построения от румънците хангар за самолети по проект на италиански архитекти. В задоволително състояние се намират сградата с парашутната кула и столовата. Почти разрушени са всички битови помещения. Пистата за излитане на самолетите е разорана и нейното използване е невъзможно.
В ранната пролет на 1941 г., още преди България да се присъедини към Тристранния пакт и преди в Балчик да са дислоцирани каквато и да е наша авиационна част, на летището се разполага немска авиационна част с 3 самолета за далечно разузнаване, летателен, технически и обслужващ персонал и войници за охрана – всички в цивилни дрехи. Те извършват тайни разузнавателни полети над СССР в очакване на предстояща война. Веднага след включването на България в Тристранния пакт на 1 март 1941 г. немците обличат военните си униформи за изненада на местните жители.
От месец май 1941 г. на летището се дислоцира Стрелковата школа, която е първата по рода си в нашите Въздушни войски. От май 1941 г. до септември 1944 г., за по няколко месеца, тук преминават на обучение почти всички випуски летци от състава на бойната ни авиация. Изучават се теория и практика на въздушните стрелби, бомбомятане с учебни и бойни авиационни бомби на специално изградените за целта полигони на сушата и в морето. Първият командир на Стрелковата школа е капитан Христо Христов. Неговата първа задача е да възстанови летището от нанесените щети от румънците при напускането им. За обученията, които се провеждат на летището в Балчик, командирът изисква самолети от различни авиочасти, които след курса на обучение се връщат в своите постоянни бази. След завършване на обучителния курс летците – щурмани биват разпределени на стаж в бойните части на авиацията – бомбардировъчна, щурмова и разузнавателна.
Лятото на 1941 г. Втората световна война е в своя разгар. По искане на немското главно командване за охрана на съюзническите – немски, румънски и български кораби, се сформира Сборно войсково ято, чийто две крила са базирани на летищата Балчик и Сарафово. Оперативно ятото е подчинено на Щаба на българската армия, но задачите си получава от немското командване. Ятото започва да изпълнява своите полети от 6 август 1941 г. В Балчик са разположени 5 самолета С 328 „Врана” от 2-ри армейски въздушен полк, които осигуряват охраната на съюзническите конвои при прехода им от Кюстенджа до устието на р. Камчия. От там до р. Резовска охраната се поема от „Враните” от летище Сарафово. При необходимост, самолетите сигнализират конвоя за опасност от съветски подводници, а при нужда атакуват с бомби и картечен огън вражеските плавателни съдове. Интензивността на полетите през топлите месеци е голяма – по 13-14 летателни дни за месец. Летците носят специална екипировка за действие над море – жълта спасителна жилетка, сак с надуваема лодка за двама и фотокамера. В зависимост от задачите под крилата на двуплощните им самолети се окачват от 2 до 6 по 20 кг бомби, а при нужда под тялото по 2 бомби от 50 кг. При неоткрита цел (подводница), екипажът се завръща отново на летището, като трябва да изхвърли неизползваните бомби в морето преди кацане за по-голяма сигурност.
Поради увеличаване интензивността на задачите, възниква необходимост от повече самолети. Така от средата на октомври 1941 г. Сборното ято прераства в Сборен войскови орляк, при което двете крила се разгръщат в ята с по 6 самолета всяко. До края на същата година са проведени 48 бойни дни, с изпълнение на 68 задачи.
Интересен случай, който показва професионализма на летците от балчишкото ято е атаката на 15 октомври 1941 г., когато наша „Врана” атакува с бомби и картечен огън съветската подводница М-58, за което двамата летци са наградени с немски железни кръстове.
От 1 октомври 1941 година, в изпълнение на поверително писмо на Щаба на Въздушните войски, започва сформирането на специален изтребителен орляк, под кодовото наименование „Галата”. Задачата му е да подпомогне охраната на черноморските ни граници и борба срещу разузнавателните полети на съветски водосамолети. В Балчик е изпратено 682-ро изтребително ято /5 самолета/ от 6-ти изтребителен полк. За важността на задачите говори фактът, че орлякът е въоръжен с най-съвременните ни изтребители по онова време – „Месершмит” – 109 Е. Тук служат бъдещите ни въздушни асове – Кръстьо Атанасов, Стоян Стоянов, Иван Бонев и др. Изтребителите ни се сблъскват с друга трудност. Никой преди това не е летял на толкова скоростни самолети, а да се лети над море е много по-трудно отколкото над сушата, защото в морето няма наземни ориентири и се лети главно по прибори. Често нашите летци губят ориентация и се приближават на опасно близко разстояние до морските вълни, а понякога от това следват и аварии. Въпреки тези трудности бойните дежурства продължават активно, като изтребителите от Балчик и Сарафово на няколко пъти са вдигани по тревога, за да прихванат влитащи в нашето въздушно пространство съветски водосамолети.
В края на 1941 и началото на 1942 г. за балчишките летци предстои труден период. Настъпват тежки зимни условия – температурите падат до -20 градуса. Въпреки това полетите по охрана на конвоите продължават, като истинско изпитание е изпълнението на бойните задачи за екипажите на самолетите „Врана”, които са с открита кабина. За да се предпазят от силните студове и ветрове пилотите навличат тежки кожени гащеризони, бонета, ръкавици, препасват спасителните си жилетки, окачват парашутите, а лицата си мажат с пача мас. Тези задачи продължават да се изпълняват и 1942 и 1943 г. През ранната пролет на 1943 г., поради отдалечаване на фронта на изток, отпадат задачите на изтребителния орляк „Галата” и изтребителите Ме 109 са прехвърлени от Балчик и Сарафово на летище Карлово. Дейността на стрелковата школа продължава с усилени темпове.
Нов живот летището получава от пролетта на 1945 г., когато от СССР започват доставките на съветска авиационна техника. По-голямата част от изтребителите прелитат на летище Балчик, а после са пребазирани на други летища в страната. През 1945-46 г. тук се провеждат активни курсове по приучване на всички пилоти от изтребителната ни авиация на новопристигналите съветски изтребители Як-9. Балчиклии могат да видят тук повечето въздушните герои от отбраната на София от 1943-1944 г.
През месец септември 1947 г. се сформира минно-торпеден полк, който по-късно прераства в бомбардировъчна авиодивизия. Числеността на военнослужещите тук значително нараства. Казармените помещения на летището се оказват недостатъчни и останалите летци са настанени в частни домове в града и румънските вили. През април 1955 г. дивизията е разформирована.
Възлагането на важни задачи, свързани с отбраната на страната, налага да се разшири и модернизира летището, да се ремонтират и разширят помещенията за военнослужещите. Особено активна е тази дейност през август 1947 г., когато към обслужващата Летищна дружина се изпраща допълнителна група за ускоряване на ремонтите. През 1948 г. се организира водоснабдяването на летището и се изкопава трасето „Ак Бунар – Казарма“. През 1951 г. започва изграждането на „Авиогородок“, по подобие на жилищните комплекси в СССР за полетния и техническия персонал и техните семейства. Продължава модернизирането на летището. През 1951 г. от април до септември всички самолети Ту-2 са пребазирани в полевото летище Соколово. Основната причина е строителството на нова бетонна полоса (1952-1954 г.), с което се подготвя военното летище за приемането на самолети от реактивната авиация.
След 1945 г. летището в Балчик преминава през своя минно-торпеден, бомбардировъчен и изтребителен период (от 1955 г.), който от 1978 е и свръхзвуков. На 18 октомври 1955 г. от летище Безмер прелита 27-и изтребителен авиополк, с което се полага началото на използването на летището като база за изтребителната авиация.
В нейната история има 24 трагични дати – гибелта на 22 летци (сред тях са трима командири на ята и един на ескадрила) и двама парашутисти.
Тъжна за поколенията летци, техници и наземния състав е и датата 1 септември 1998 г., когато 6-та Изтребителна авиационна база е реорганизирана в 6-та Авиационна техническа база. Основната бойна сила на базата, самолетите МиГ-21 бис и L-29, са прехвърлени към други военни бази и с това приключва 43-годишния „изтребителен период” на летището.
От 1998 г. летището се използва за задачи свързани с другите действащи изтребителна, танспортна и вертолетна авиобази. Намаленият състав поддържа инфраструктурата в готовност и приема самолети участващи в тренировъчни полети по морска подготовка, парашутни скокове, транспортна авиация, осигуряване на стрелбите на полигон „Шабла“ и др.
През 2011 г. правителството решава военното летище в Балчик да стане гражданско. Идеята е то да подобри авиоуслугите през активния туристически сезон. Поради близостта на летище Варна проектът не е осъществен. Управлението, поддръжката и експлоатацията на летищен комплекс „Балчик” е възложено на „Летище София”.
