автори: Поликсения Петрова и Венцислав Чаков
Създаването на летището в Балчик и неговото развитие обхваща два периода – граждански и военен. Гражданският период е във време, когато Южна Добруджа е под румънска власт. Първите сведения за полети от Констанца до Балчик са от 1930 г. Те са извършени с едномоторни двуплощници с отворени кабини. Самолетите са двуместни, с място за пилот и един пасажер зад него. А пътуването със 150 км/ч в отворена кабина представлява сериозно предизвикателство за психиката. Приключенският дух обаче не е достатъчен – изисква се и издръжливост. Не разполагаме с данни тези ранни полети да са следвали някакво разписание или друга форма на организация. По-скоро се касае за спорадични полети на собственици на частни самолети или на самолети, използвани като въздушни таксита от пътници, които могат да си го позволят и да го понесат. Много скоро това се променя. Създадена е авиокомпания „LARES”, която изпълнява вътрешни и международни полети по разписание.
Румънското правителство изработва амбициозна програма за развитие. Направено е предложение да се създаде мрежа от шест въздушни линии, които да бъдат обслужвани от държавната и от частни авиокомпании. Една от линиите е Букурещ – Силистра – Добрич. В дванадесет други града, сред които Силистра и Добрич, са изградени летателни площадки. Предвижда се придобиването на нови пътнически самолети. Програмата е внесена в Парламента и е частично одобрена. Големите очаквания отново надминават реалните възможности. Поради липса на достатъчен брой надеждни самолети през 1930 г., вътрешните линии не са обслужени. След реорганизация на работата и преосмисляне на потребностите, в средата на следващата година, „LARES” най-после успява да започне полети по вътрешните линии, но с други направления.
На 25 юли 1931 г. самолетите „Junkers F 13” откриват линията Букурещ – Констанца – Балчик. Маршрутът е с дължина от 304 км. Изпълняван е ежедневно и в двете посоки до 15-ти септември, след което броят на полетите е намален на три пъти в седмицата. Летателната 1931 г., с продължителност от едва пет месеца, е обнадеждаваща за младата авиокомпания. Прелетени са общо 73 527 км. Превозени са 724 пътници. По направлението Букурещ – Констанца – Балчик са транспортирани 1624 кг поща. За добра транспортна връзка между Букурещ и Балчик, можем да съдим от факта, че румънският елит в Белия град, може да чете пресата, излизаща в Румъния на същия ден.
Годините от 1933-та до 1935-та не са от най-динамичните в развитието на държавната авиокомпания. Закупени са едва няколко самолета, като линията между Букурещ и Балчик се поддържа от самолети „Юнкерс”.
Забавянето в модернизацията на авиопарка е компенсирано с развитие на наземната инфраструктура. През 1933 г., по проект на арх. Константин Драгу, е построена приемната сграда на гражданското летище в Балчик (днес столова във военното поделение). През 1936 г. въздушната линия между Букурещ и Балчик е обслужвана от две различни авиокомпании, по два различни коридора, с два различни модела самолети – от държавната „LARES” през Кълъраш и Добрич с „Junkers F 13”, и от частната „SARTA” – през Констанца с „Potez”.
За цялата 1939 г. най-натоварената вътрешна линия за румънската авиокомпания е тази между столицата и Балчик. Поради големия брой туристи, не рядко се налага да бъдат пускани допълнителни самолети. И с пълно основание, защото до Балчик няма комфортен наземен транспорт.
От онази епоха до нас достигат многобройни разкази на разочаровани хора, които трудно намират достатъчно отчаяни думи, за да опишат катастрофалното състояние на шосето между Балчик и Добрич. Пътуването с автобус продължава с часове в непоносимите жеги, а разстоянието между двата града е относително кратко. Това довежда до един от комуникационните парадокси на 30-те години в този регион – въздушният транспорт се приема за алтернатива на автомобилния. Цената на самолетния билет между Балчик и Добрич е 250 леи, а на двупосочния билет – 450 леи. Покупателната стойност на 1 румънска лея от 1939 г., се равнява на покупателната стойност на двадесет стотинки днес. Това приравнява цената на еднопосочния самолетен билет на около 50 сегашни лева, а на двупосочния на около 90 лв.
През десетилетието на своето съществуване, гражданското летище в Балчик приема полети на три различни авиокомпании: Държавната „LARES” – от 25 юли 1931 г. до 26 юли 1937 г.; Частната „SARTA” от юни 1936 г. до 26 юли 1937 г.; Публично-частната „LARES” от 27 юли 1937 г. до средата на месец септември 1940 г. Полетите са извършени по четири (или пет) линии – три (или четири) вътрешни и една международна, като летателните сезони са с различна продължителност през различните години. Както следва: Букурещ – Констанца – Балчик (25 юли 1931 г. – месец септември 1937 г.); Констанца – Балчик (1933 г. – няма данни); Букурещ – Кълъраш – Добрич – Балчик, № 2114 (01 април 1936 г. – средата на месец септември 1940 г.); Букурещ – Балчик (15 юни 1938 г. – 01 октомври 1939 г.); Букурещ – Балчик – Истанбул, № 2100 (м. май 1940 г. – средата на септември 1940 г.). Използвани са четири различни модела пътнически самолета: немските „Junkers F 13” от 1931 до 1937 г.; чехословашките „Avia HB-25” от 1933 г. – няма данни; френските „Potez 56” от 1936 до 1940 г. и американските „Lockheed Electra” от 1938 до 1940 г.
В класификацията на румънските летища от 1940 г., летищата в Букурещ и Констанца са определени като главни, летището в Балчик като второстепенно, а тези в Добрич и Кълъраш като „летателни станции“, т.е. летателни площадки.
За десетте сезона като гражданско, летището в Балчик посреща и изпраща повече от 2000 пътнически полета по разписание, като редовността на спазване на графиците доближава 100%. В празнични дни са провеждани демонстрации със самолетите пред балчишките граждани.
През месец септември 1940 г., по силата на Крайовската спогодба, Южна Добруджа е върната на България. При оттеглянето си румънските власти разорават умишлено пистата за излитане и кацане. Отнасят със себе си телефонни апарати, централата, радиостанцията, електропроводници, табла, бойлери, вана, дори крушките и фасонките. Извадени са всички подземни електропроводници. Всичко, което може да бъде отнесено е взето, а плочките в помещенията са изкъртени. Летищната документация е изнесена. Съдбата ѝ не ни е известна. Възможно е все още да се съхранява в някой отдавна забравен архив.
На 1 октомври 1941 г. гражданското летище е превърнато във военно. Започва периодът на военното летище в Балчик.
