„Изковано в паметта: чеканката като позабравен занаят и символът на рода Дуло през детските очи“
Силата на рода идва не от кръвта, а от паметта. От знанието за корените, от уважението към предците, от стремежа да бъдеш част от история, която не свършва, а продължава с теб. Днес, заедно с децата от лятната ни академия, потърсихме следите на едно почти забравено време — онова, в което металът се е превръщал в знак, а знакът — в памет. Разказахме им за Кубрат и неговите синове. За завета му, който не е просто легенда, а жив пламък, предаван през вековете. Говорихме за снопа пръчки – простичка, но вечна мъдрост: когато сме заедно, никой не може да ни прекърши.
Децата слушаха. Понякога в захлас, понякога със скептичен блясък в очите. И после – творяха. Всяко дете си тръгна не само с чеканен знак в ръце на рода „Дуло“, а с нещо много по-ценно – усещането, че принадлежи на нещо голямо, древно и достойно. Че България не е просто място, а призвание.
А ние, от сърце благодарим на майстор Ирина Андреева, която е приятел на музея и винаги се отзовава за работа с деца.
