автор: Поликсения Петрова
Един от най-важните символи не само на град Балчик, но и на цялото Северното Черноморие е Мелницата. Доц. д-р Цветолин Недков – изследовател на стопанската история на Добруджа, я определя като индустриалната перла на Балчик и областта, символ на европейската индустриална култура и на предприемаческия дух на жителите му. Тя е най-голямата и най-модерната за времето си на целия Балкански полуостров.
Задълбочено и обстойно изследване на историята на Мелницата прави в своя труд „Символът на Балчик“ уредникът от Исторически музей – Балчик, Дарин Канавров.
В края на XIX и началото на XX век Балчик преживява бурен стопански възход. По това време той се превръща в житния пазар на Южна Добруджа и е нейният най-голям експортен житен пункт, трети в България след Варна и Бургас.
Икономическият подем дава възможност за построяването на модерно съоръжение за производство на брашно, на брега на морето. Четирите акционерни дружества – „Съединение”, „Добруджа”, „Орач” и „Напредък”, зад които стоят заможни балчиклии, обединяват капитали и създават „Анонимно индустриално дружество“.
Обявеният конкурс за построяването и оборудването на мелницата е спечелен от немската фирма “Фабрика за машини и строителство на мелници Г. Лутер” АД, гр. Брауншвайг, проектирала и построила най-големите мелници в Европа. Една от тях е Рогенмюле, намираща се в гр. Брауншвайг, Германия. Днес тя е запазена във вид близък до автентичния и ни дава възможност да придобием ясна представа за технологичното оборудване използвано в Балчик.
Изграждането на балчишката мелница отнема само една година – от 1909 до 1910 г. Използваната технология на строеж и оборудване е иновативна и най-модерна в Европа. Поставените бетонни силози са единствените в България. При строежа са използвани цимент и желязо, доставени от Германия. На площ от 1120 кв м е построена пететажна модерна сграда. Тук за първи път в България са монтирани и прахоуловители – новост, която е много важна за мелничарската индустрия. Машините се задвижват от дизелов двигател с мощност 210 к.с. Това е най-големият дизелов мотор в България. Обслужва се само от един механик и консумира по-евтино гориво, което го отличава и подчертава неговото голямо предимство.
Брашното произвеждано в мелницата е с изключително високо качество, което го прави търсено и продавано в Солун, Цариград и Египет. Солун и Цариград са две първостепенни търговски средища, не само на Балканите, но и в европейския югоизток и източното Средиземноморие. Египет е житницата на три империи – Римска, Турска и Византийска. Фактът, че Балчик има износ за там го нарежда на първите места в търговския обмен на България.
Капацитетът на мелницата е 12 вагона брашно за денонощие. За сравнение, за изхранването на Трета българска армия са били необходими 7-8 вагона на ден. Това я прави стратегическа мишена в събитията разиграли се няколко години по-късно.
През 1913 г. Южна Добруджа е откъсната от България и присъединена към Румъния. Белият град попада под румънска окупация. Румънските власти закриват житното тържище в града, а производството на брашно започва да изпитва затруднения.
Балчик е освободен през 1916 г., когато Първата световна война е в своя разгар. България и Румъния са в противоположните военни лагери. Това предопределя откриването на Добруджанския фронт. Българската армия стоварва морски десант, сред румънските войски настъпва паника, което дава възможност за овладяването на Балчик без съпротива.
При освобождението на Белият град се установяват големи запаси от храни и горива. От особена важност е най-голямата мелница. Като отчита този факт руското командване, съюзник на Румъния, предприема нападение срещу Балчик.
Заповедта е да се унищожат източниците на продоволствия. На 7 септември два руски ескадрени миноносци подлагат мелницата на бомбардировка и я подпалват. Последват още две бомбардировки, през септември и през декември. Пораженията върху мелницата са изключително големи. Загубите за Анонимното дружество са повече от 5 млн. лв., а Балчик губи позицията си на основен производител на брашно. През 1919 г. Белият град отново е окупиран от румънците. Мелницата е възстановена след войната, но никога повече не заработва със същия капацитет.
Въпреки пораженията върху мелницата и несгодите за града, инициативата и реализацията за построяването на индустриалното чудо, са доказателство за предприемчивия дух, за стопанската далновидност и енергия, с която в началото на ХХ век балчиклии се включват в индустриализацията на освободена България.
Днес сградата на мелницата е реставрирана в оригиналния й външен вид. Процесите по обновяването и реконструкцията започват през 2014 г. по ОП „Регионално развитие”. В мелницата са обособени Туристически информационен център, ритуална зала, концертна зала с невероятна акустика, място за семинари и мултимедийни презентации.
Тук, на брега на Черно море, под белите скали, се издига здание, напомнящо за разцвета на един малък град, осмелил се да бъде пръв сред големите. Жителите на едно малко градче, намиращо се в периферията на България, създават впечатляващ паметник на европейската индустриална култура. Това буди в нас удивление от предприемаческия дух на балчиклии, от мащабите на размаха, който има тяхната стопанска инициатива, от широтата на кръгозора им по отношение развитието на местната икономика, от завидния им търговски нюх и амбицията да създадат индустриално предприятие, което няма аналог в България.
Известни български учени историци наричат мелницата в Балчик „българското чудо“. Това понятие се появява в дипломатическата кореспонденция, европейската преса и пътеписната литература след Освобождението. Чрез него се изразява учудването от успехите, които България постига в съграждането на нова модерна държава. В това отношение думите на американския президент Теодор Рузвелт са: „Никоя нация не е изминала толкова дълъг път толкова бързо, колкото България през последната третина на XIX в.“
