Начало » Новини » НАКИТИТЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА БЪЛГАРКА

НАКИТИТЕ НА ВЪЗРОЖДЕНСКАТА БЪЛГАРКА

автор: Димитрина Станчева

       Сред най-ценните експонати във фонда на Етнографска къща – Балчик са накитите. Не само защото са изработени от благородни и скъпи метали, а защото в тях е вложено вдъхновение, отношение, индивидуалност и положителна енергия. Те говорят без думи, но носят скрито послание и символика, притежават магическа сила. Носенето на украшения е познато на човечеството от най- дълбока древност, а за любовта на българката към тях се говори почти във всички пътеписи на европейци, преминали през нашите земи. Описват се нанизите от парички, герданите от раковини, както и огромното многообразие от накити за глава, ръце и тяло – дело на изкусни майстори златари. Те умеят да леят, коват, апликират, да изтеглят сребърни жички (филигран), да изработват ажур или да комбинират техники в разнообразни форми. Накитите  са не само част от костюма, но са израз за семейно-възрастово и социално положение, а понякога и белег за локално-регионална принадлежност. Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой украшения, особено при празничните облекла, невестинското и моминското облекло. Нанизи, подбрадници, обеци, гривни, пръстени – всички те имат и символика, свързана с народните вярвания.

     В традиционното народно женско облекло в Добруджа накитите са допълнителен декоративен елемент и се отличават със своите високи художествени качества. У тях са запазени най- ценните традиции на траки, славяни и прабългари. Създадени са в домашни условия или в ателиетата на майстори- занаятчии. Много от тях са донесени от Котел от изселващото се оттам население. Украшенията са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, корали, стъклени мъниста, седеф. Те са предназначени за украса на главата и тялото. От сравнително най- ранно време са висулките за глава. Слагат се отстрани на главата, върху забрадката. Изработени са от метал или стъклени мъниста. С най-разнообразна форма от употребяваните накити са обиците. Обици носили момичетата още от ранна възраст. Народът вярвал, че е „срамота“ мома да ходи без обици. Омъжените жени ги носян и в празник, и в делник. През ХІХ в. много често срещани са т.н. „арпалии”, които представляват ажурно изработени розети с филигран и гранулация.

      Друг накит за главата на една жена е косичника. Носи се отзад на главата, върху забрадката. Състои се от няколко подвижно скачени плочки с две лица, от които се спускат многобройни синджирчета и звънтящи пластинки. Те са богато украсени с релефни изображения на птици и растителни орнаменти, червени и зелени камъни. Изключително ценни са тежките и монументални момински косичници. Те, освен че подържат илюзията за притежание на дълги и буйни коси у жената, които са символ на здраве и материален престиж, се използват и като амулет против уроки.

      Прочелникът е накит за глава, който се поставя на челото, върху кърпата. Изработен е от метални сплави и се състои от три плочки в центъра, закачени една над друга. За тях са вързани няколко реда синджирчета, по които са накачени звънтящи висулки.

     Иглите за коса служат за захващане на кърпата за главата. Такава игла носят само омъжените жени .Често срещани са иглите с върхове във вид на топчета, украсени с гранулация и прикачени висящи пластинки.

     Любими женски накити са герданите. Носят се прилепнали плътно на врата или по- долу, спуснати на гърдите, за да пазят сърцето и майчиното мляко. Едните и другите са с разнообразни висулки. Красиви са и „сирчаните” гердани, изработени от мъниста, нашити върху тясна ивичка плат като яка в определен геометричен ред. Предпочитани гердани от жените в Добруджа са изработените саморъчно нанизи от старинни златни монети- рубета, махмудии или от различни синци /мъниста/, обработен или необработен кехлибар, седеф, корали. Поверието е, че камъните отблъскват лошото и пазят ума.

     Какво е женския костюм без коланната украса. Тя е с древна традиция, водеща началото си от прабългарите. В Добруджа металните колани се наричат „кованци”. Представляват кожен ремък, върху който са нанизани прешлени от сребърни сплави с правоъгълна форма и малки пафти. Лети, с ажурна или релефна украса.

     Забележителни със своята красота и разнообразие са пафтите/чапрази/, прикачвани към тъкан, сърмен или синчан колан. Лети, ковани, филигранни, украсени със седефена апликация и стилизирани геометрични и растителни орнаменти, религиозни сцени, те впечатляват с изящна изработка и богата орнаментика. Традиционно ги носят само омъжени жени, след като ги получат като дар при годежа или сватбата си. По време на моминството накитите се състоят основно от мъниста. Украшението имало и друга, скрита функция – то трябвало да помогне на жената при зачеване на детето й. Според народните вярвания пъпът бил центъра на тялото, а пафтата, благодарение на благородния метал, от който е направена, предпазва тази важна точка от тялото и подсилва плодните функции на жената.

     Много разпространени са и „синчаните колани”. Изработени са от тясна ивица дебел вълнен плат, върху който са нашити разноцветни дребни мъниста. В една народна песен ерген обещава да подари на момата традиционен сърмен колан (обшит със сребърна нишка), за да й покаже, че я „люби от сърце”. Ако момата приеме даровете, това ще е сигурен знак, че тя споделя неговите чувства.

     Накитите за ръце са гривни и пръстени. Едни от най- старинните гривни са масивните, наречени „кубелии”. Те са отворени и се състоят от три кухи части. Средната е изпъкнала, а страничните са разширени подковообразно. В местата на връзката е монтирана по една розета. Общата им украса напомня арабеска, а като допълнителен елемент често се използват емайлът и позлатата. Друг вид гривни са затворените. Закопчават се с шарнир, а плочките са украсени с емайл.

     Пръстените са носени от жени и мъже. Широко разпространени са т.н. „столовати”, изработени от бронзова или сребърна сплав. Пръстенът „паралия” е с голяма кръгла плочка с позлата и в средата с червен или зелен стъклен камък.

      Всички украшения се изработвали ръчно, а енергията на майстора, тревогите му, радостите му са се предавали директно върху парчето метал, което е обработвал и украсява. Майсторите бижутери рядко са повтаряли модел, а във всеки накит е закодирана символика, послание и тайнство.