В историята на България има една дата, която е синоним на думата Свобода. Това е 3 март. На този ден през 1878 г. свършва дългата нощ на робството, за да дойде светлото утро на свободата, извоювано с много жертви и страдания. След пет века робство България отново се появява на картата на Европа.
Поробителите не обичат думата Свобода, защото тя ражда герои, мъченици и будители, които със слово и меч са творили историята. Нашата свобода идва с Паисиевата „История славяноболгарска“, с революционните комитети на Дякона, с кръвта и мъките на перущенци и батачани, с бунтовните стихове на Ботев, с жертвоготовността на опълченците ни.
Нека на този ден си спомним и преклоним глава пред дързостта на младите хъшове, будните даскали и обикновените селяни, които през април 1876 г. сами предизвикаха своето освобождение. Нека не забравяме лудите глави, които с кремъчни пушки и черешови топчета искаха да съборят една империя. Те се жертваха, жертваха и близките си, за да извоюват свободата, за да я има България.
Стремежът на един загиващ славянски народ, стремящ се да се освободи, беше защитен отначало с перото на Виктор Юго и Макгахан, на Толстой и Достоевски, на Чарлз Дарвин и Оскар Уайлд. Тези велики мъже подкрепиха българската кауза, борейки се за нея оставиха заветни мисли към днешния ден – да не забравяме, че свободата се губи, ако не я пазим и тачим. Тя не е даденост, за нея трябва не само да се борим, трябва да я защитаваме и отстояваме. Жестокостите, пролятата кръв и изпепелените селища при потушаването на Априлското въстание реално откриха пътя на Русия към войната от 1877-1878 г.
Затова нека на 3 март сведем глави, нека се поклоним пред мъчениците и страдалците на свободата, нека си спомним за вярата и борбата на нашите предци, за книжовниците и будителите, съхранили духовното ни богатство и запалили огъня на националното пробуждане и възраждане. И колкото повече се отдалечаваме във времето от този паметен ден, толкова по-ярко се очертава у нас преклонението пред подвига на героите. По бойните полета в България загинаха воини от много народи: руснаци, украинци, белоруси, румънци, поляци, литовци, финландци. За всички тях България бе последен дом, тях ние почитаме като свои герои, без значение от народност и вяра.
Датата 3 март е повратна в българската история, защото възкреси държавата България. Санстефанският мир сбъдна мечтата на нашите възрожденци – всички българи да живеят в една свободна държава. За съжаление този блян трая само няколко месеца. Страхът от създаването на голяма славянска държава на Балканите предопредели последвалия Берлински конгрес, където задкулисието на дипломацията и натискът върху Русия доведоха до историческа несправедливост, която ще ръководи десетилетия наред стремежа на младото княжество към пълна незивисимост и обединение на останалите български земи под робство. За това бе нужно време. Така през септември 1908 г. България обяви своята пълна независимост, през Балканската война 1912-1913 г. бяха освободени българите от Тракия и Македония, като това бе отстоявано с хиляди жертви през Първата световна война и стигнем до 1940 г., когато Добруджа бе върната и присъединена към майката – Отечество.
Поклон пред падналите за свободата на Родината!
