В последния литературен салон за тази година имаме честта да споделим пространството на словото с една поетеса, която носи в себе си тишината, светлината и дълбочината на нашия Балчик – Надя Митева.
Нейната поезия не само се чете – тя се преживява. Идва като дъх от морето, като шепот на варовика, като трепет на птица, която знае, че небето е дом. В стиховете ѝ думите не са само знаци – те са багри, сенки и отблясъци. Където други биха написали мисъл, Надя рисува картина, където други търсят рима, тя намира смисъл.
Днес не само представихме поезия – ние се докоснахме до вътрешния свят на творец, който вярва в чудото на думите. А когато думи като нейните срещнат сърца като нашите, се ражда нещо, което остава дълго след последния прочетен стих.
