На 2 март, в навечерието на националния ни празник, служители на историческия музей проведоха пред ученици от Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ урок по родолюбие под наслов „Пътят към Свободата“. В автентична възрожденска обстановка във Взаимното училище ученици от III и IV клас с класни ръководители Севдалина Пенева и Здравка Стаматова изслушаха лекция за облеклото на нашите борци за свобода от 19 в. На манекени бе показано как е изглеждала Райна княгиня и четник от Априлското въстание.
Разгледано бе облеклото, въоръжението и снаряжението на хайдутите – първите народни закрилници.
За първи път нашите борци за освобождение получават военни униформи през 1862 г. в състава на Първа българска легия в Белград. Автор на тези униформи е идеологът на националната ни революция Георги Раковски. В това облекло се забелязва комбиниране на трите цвята заложени и в знамето на легиона – зелено, бяло и червено. В последствие те стават основа за родния трибагреник, макари и с променено разположение.
През 60-те години на 19 в. борбата за национално освобождение продължава чрез преминаването на чети от чужбина, които трябва да проверят обстановката в поробеното отечество и подготвят народа за бъдещо всеобщо въстание. Четниците от тези отряди са облечени в красиви униформи, чиято кройка е заимствана от унгарския национален костюм. Макар и облеклото им да не е еднообразно, тук отново се забелязва съчетанието на цветовете от нашия трицвет – зелена куртка и бели панталони ошнурени с червени гайтани. Централно място в четническите знамена е вече наложилият се български символ – изправен коронован лъв.
Връхна точка на националната ни революционна борба е Априлското въстание от 1876 г. За да се легитимират като бойци от въстаническата армия по-състоятелните въстаници успяват да си ушият красиви униформи от кафяв, сив или бял местен шаяк, но всички със зелена украса – яка, маншети и ошнуряване. На калпаците е поставяна метална лъвска кокарда. Този символ е извезан и на въстаническите знамена.
По време на Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. хиляди българи се записват доброволци в състава на Опълчението, което е включено в авангарда на руската армия. Опълченците носят удобни, макар и скромни като украса, тъмнозелени униформи с червени пагони, но задължително с български калпак украсен със зелено дъно и православен кръст. Опълченците се сражават в битките при Стара Загора, Шипка и Шейново под диплите на Самарското знаме, подарък им от жителите на руския град Самара.
Учениците приложиха наученото при сглобяването на пъзели с изображения на хайдутин, легист, четник , въстаник и опълченец, като по този начин се оформи красива книжка илюстрираща външния вид на борците ни за свобода през целия 19 век.
