автор: Николина Похлупкова
На втория етаж на Художествената галерия, която е един от обектите на Исторически музей, се намира нейната постоянна експозиция, с творби на съвременно българско изкуство – живопис, графика и скулптура. Тук е залата, в която са представени картините на т. нар. стари майстори.
Постоянната експозиция на галерията е разгърната в две основни зони, ориентирани към два периода – изкуство от първата половина на ХХ в. и преходния период (десетилетието на 50-те години) и изкуство през втората половина на ХХ в. Нейният тематико-експозиционен план, както го виждаме сега, е направен през 2008 г. от специалисти към Института по изкуствознание при БАН. Балчик и морето са основна преобладаваща тема в живописните творби, а сред техните автори са художници, които са едни от водещите имена в българската живопис. През 60-те години Националната художествена галерия дарява 76 творби – живопис, графика и скулптура, които са част от експозицията днес.
В залата на старите майстори са подредени 32 картини, които са рисувани предимно в периода от 30 – те до 70 – те години на миналия век. Авторите са родени в края на XIX в. и в началото на XX в. Почти всички от тях завършват Държавното рисувално училище в София (днес Национална художествена академия), специализират в Европа, стават преподаватели. Техни учители в България са художници – видни обществени дейци, основатели на новото българско изкуство след Освобождението, а извън родината получават знания от извора на промяната, от академиите в Мюнхен, Париж, Варшава и други европейски градове. Както всички художници по това време членуват в новосъздадените дружества в България и участват в художествения живот на страната, със самостоятелни и колективни изложби. Имат множество изяви извън граница, печелят награди. Пътуват и посещават културните центрове в Европа, където се зараждат водещите течения в изкуството на XІX в. Запознават се с импресионизма и експресионизма, сецесиона и символизма, жадни за новото, с търсещ и изследователски дух. Техните творби са резултат от симбиозата на влиянието от тези течения, със собствения им индивидуализъм, добрата академична основа и любов към българското, родното.
Бенчо Обрешков, Никола Танев, Христо Каварналиев, Атанас Михов, Константин Трингов, Тихомир Коджаманов и Илия Петров, все изтъкнати български художници, ни представят Белия град със сгушени къщички накацали по хълмовете, виещи се пътища сред оскъдна растителност под парещото слънце, улици, с почти липсващо човешко присъствие и морето – обширно, привлекателно и дружелюбно. Цветовете са топли, земни, а светлината – осезаемо играе в сложните тонове и мазки на четката. Застаналият зрител пред картините усеща как времето спира, потъва в този свят на умиротворение и радост от самото съществуване. Природното богатство на този рай и магията, която властва в морския град са предадени изкусно и с лекота. В експозицията може да се видят три творби на един от най – големите български маринисти – Марио Жеков. От портретния жанр, галерията има честта да притежава картини на Владимир Димитров – Майстора, Ненко Балкански и Илия Петров. Застъпен е добре и натюрморта в лицето на Васил Бараков, Бенчо Обрешков и Христо Каварналиев. В експозицията присъства и името на Петър Морозов, който освен живописец е и един от пионерите на печатната графика у нас. Акварел на Дечко Узунов, творец с дълбок национален дух и принос за европеизирането на българското изкуство, също е част от експозицията. „Пейзаж – зима в София” на Преслав Кършовски, (един от основателите на Националната художествена галерия и Софийска градска художествена галерия), е единствения зимен пейзаж. В залата са представени също и картини на Иван Ненов, Стоян Венев, Цанко Лавренов, все творци, които оставят дълбоки следи в българското национално изкуство.
