Днешният ден разказва за тъкачеството и плъстенето на вълна като едни позабравени занаяти. Върнахме децата от Детски център „Лютеница“ назад във времето, когато вълната е била основната суровина, от която българските жени са изработвали дрехи за семейството си и необходимите неща за подредбата на своя дом. За хурка и вретено повечето не бяха чували, но пък видяха нагледно от баба Радка как се е работело с тях. Децата научиха за ръчния тъкачен стан, който е присъствал във всеки дом. Бяха впечатлени от факта, че украсените с разноцветни шарки и орнаменти черги и китеници, са изработвани от българските домакини. Научиха, че тъкачеството се е предавало от поколение на поколение – от майка на дъщеря и от баба на внучка. Урокът започна с разказ за стригането на овцете, чепкането и оцветяването на вълната с естествени багрила. С малки станчета, изработени специално за тях, децата си направиха мини черги, които си взеха за вкъщи, за да украсят своите домове.
За старата българска традиция „плъстене“ им разказа и показа балчиклийката Елена Върбанова, която с цветни парчета вълна им „рисуваше“ изящни украшения. Всяко едно от децата си тръгна с подарък.
Народните занаяти са символ на трудолюбието на българската жена, а мисията на Исторически музей – Балчик е да работи за съхраняване на историческата ни памет и засилване на националната гордост. А в Етнографската къща децата се потапят в бита, културата и ежедневието на предците си. „Имало едно време…“ – всяка приказка в детството ни започва с тези три думи и винаги завършва с щастлив край. Така си и тръгнаха от музея малчуганите от Детски център „Лютеница“ – с нацапани от боя ръчички, с подаръци, които сами си изработиха и много щастливи.
Сърдечно благодарим на Ели и баба Радка!