„И днес йощ Балканът, щом буря захваща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!“
Така Иван Вазов запечатва в българското съзнание героичната смърт на дедите ни отдали живота си за Освобождението на България. Така и ние сме длъжни да предадем нататък.
Вазов казва за опълченците: „България цяла сега нази гледа“. Героичните епоси са крайно необходими, а геройствата трябва да бъдат вдъхновение за младото поколение. Свободата е път, по който всеки от нас трябва да мине.
Нашето време все по-настоятелно изисква да пробудим вътре в себе си непримиримостта на българските революционери, за да покажем на децата си какво е лично и национално достойнство.
За да устои едно дърво на ветровете е нужен дълбок корен. Затова е нужно да помним. Да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си възкресиха България и я поставиха отново на картата на Европа.
Поклон пред загиналите за свободата на Родината.
Честит национален празник!
