Само на няколкостотин километра от нашите граници бушува война. В сърцето на Европа, люлка на световната цивилизация, се случват събития, които бяха осъждани повече от 50 години, както от страните победителки, така и от победените участнички във Втората световна война. След края ú мирът се популяризираше и пропагандираше дълги години като нещо свято и безценно, а бе забравено толкова бързо в началото на 21 век! Ирония на съдбата е, че Русия и Украйна, тогава съюзни републики в СССР, а днес независими държави, воюват помежду си. За съжаление ескалацията обхваща все повече и съседните на воюващите държави. Затова трябва още повече да напомняме на всички, че войните са пагубни и мирът не е даденост, а трябва да се пази и отстоява.
На 1 септември 1939 г. хитлеристка Германия напада Полша, което бележи началото на Втората световна война. България запазва неутралитет, но това не може да продължи дълго, поради стратегическото място на страната ни на Балканския полуостров. Колкото и цар Борис III да се стреми да избегне участието на страната в световния военен конфликт това практически се оказва невъзможно. Можем да признаем няколко безспорни заслуги на цар Борис III по време на този военен конфликт: присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940 г., по време на войната държавният глава не изпраща български войски на Източния фронт, царят има определени заслуга за спасяването на българските евреи.
Реално можем да разделим участието на България във войната на два етапа: първият – от април 1941 г. до септември 1944, като съюзник на хитлеристка Германия и втори – от септември 1944 до май 1945 г., когато българската армия воюва на страната на антихитлеристката коалиция срещу бившия си съюзник.
През първия етап нашата войска се включи главно с охранителни дейности по целият периметър на новите ни граници
– от черноморските брегове, през македонските земи, чак до беломорското крайбрежие. След като в края на 1941 г. правителството обявява символична война на Великобритания и САЩ, през 1943-1944 г. територията на царство България става обект на англо-американски бомбардировки. Нашите храбри летци воюват, най-често в съотношение 1-5 и дори 1-10 за защита на родното небе. Сред бранителите на София се нареждат и добруджанските герои поручик Димитър Списаревски, подпоручик Иван Иванов, фелдфебелите Йордан Славов и Георги Атанасов, както и балчиклията подофицер Симеон Михайлов.
На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България. На 9 септември 1944 г. в страната е извършен военен преврат и властта преминава в ръцете на Отечествения фронт – широкопартийно обединение, в което водеща роля играят комунистите. Ден по-рано, на 8 септември, България обявява война на довчерашния си съюзник – Германия, като по този начин се оказва във война с двата воюващи лагера. Осем месеца българската армия се сражава рамо до рамо с Червената армия за прогонването на хитлеристките войски от Югославия, Унгария и Австрия, като дава около 13 000 жертви. Въпреки участието си в разгрома на Хитлеристка Германия, тя не е призната за съвоюваща страна, но успя да запази териториалната си цялост в границите от началото на войната.
Какво се случва в Балчик в периода на войната. Макар в района на нашия град да не са водени бойни действия, както през Първата световна война, военната обстановка се чувства и тук. Още през октомври 1939 г. балчиклии разбират за започващия в Европа военен конфликт от настанените тук няколко хиляди полски военни, които през Балчик, с кораби, заминават да се сражават във Франция и Англия срещу нацистите, окупирали тяхната държава. Скоро след възвръщането на Южна Добруджа военните власти оценяват значението на изоставеното от румънците летище в покрайнините на града. В началото на 1941 г. българското правителство одобрява плановете на Военното министерство за използване му за военни цели и променя статута му от цивилно във военно. Още преди присъединяването на България към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. тук се разполагат немски разузнавателни самолети във връзка с подготвящата се война на Германия срещу СССР. В началото на август 1941 г. тук биват базирани наши самолети, които поемат въздушната охрана на съюзническите немски, румънски, италиански и наши кораби в Черно море. В края на 1941 г. на летището са разположени най-съвременните ни изтребители по това време – Месершмит 109 Емил, които трябва да охраняват североизточната ни граница от влитащи съветски разузнавателни самолети. Отделно от това, от месец май 1941 до септември 1944 г., тук функционира Стрелкова школа, в която се обучават всички наши авиатори в стрелкова подготовка.
В периода 1943-1944 г. в покрайнините на града са изградени галерии за укритие на населението при евентуални вражески бомбардировки, а на един от хълмовете е разположена артилерийска батарея като част от защита на крайбрежието ни от евентуален противников десант.
В района на бившата Автошкола на ВВС през войната е разположен на гарнизон конно-граничен ескадрон, охраняващ част от крайбрежието на Североизточна България. Именно той участва в разоръжаване на отстъпващите през страната ни хитлеристи в първите дни на септември 1944 г.
При навлизането на съветските войски в България през септември 1944 г. на летищната полоса се разполагат стотици самолети на ВВС на СССР. Така летището се оказва място за подскок на всички съветски авиочасти, които в последствие се пребазират в други райони на България и оперират над Балканите.
Посетителите на изложбата могат да видят лични вещи на командира на 46-ти Добрички пехотен полк полковник Петър Лазаров, в който служат основно добруджанци, реплика на знамето на полка, наградни отличия, оръжие и вещи на участници във войната от региона, манекени в пълна бойно снаряжение и въоръжение на страни участнички във войната. С подобни изложби трябва да напомняме и пазим паметта на нашите участници в този световен конфликт променил картата на Европа за близо половин век.
