автор: Поликсения Петрова
Началото на музейното дело в Балчик е поставено през 1907 година. Старите хроники разказват, че през същата година в гр. Балчик, до старата автогара е открита гробница на лекар-жрец от II век. Това е най-богатия мавзолей, откриван на територията на България с толкова много паметници, посветени и на медицината, и на ритуалните практики. Част от даровете е бронзов кратер с релефни сцени, показващ мита за Ифигения от Таврида. Този паметник е уникален по своята същност. Той няма до момента аналог. Археологическите проучвания се ръководят от двамата братя Херман и Карел Шкорпил. Откриването на гробницата подтиква ръководството на града към идеята за създаване на музей. В продължение на две години находките се съхраняват в касата на общината.
Варненското археологическо дружество (ВАД) прави няколко пъти опити те да бъдат предадени във Варненския музей. Тогавашният балчишки кмет Стефан Петров Задгорски – дългогодишен образован, влиятелен и властен политик, отказва като заявява, че в града ще бъде създаден музей. Едва през 1912 г. е взето решение да се открие клон на ВАД в Балчик и да се изготви правилник за неговата работа. Според историята на музейното дело в България, това нарежда балчиклии между първите в тази народополезна дейност у нас. Въпреки усилията и огромното желание за създаване на самостоятелен музей, артефактите от гробницата са взети от Варненското археологическо дружество и стават част от неговата експозиция.
Първият музей -галерия в Балчик възниква през 1937 г., когато градът е под румънска окупация. Сградата се намира в крайморската част – бившият хотел Дионисополис. Съдържа интересни колекции и сбирки, част от които са 55 живописни творби, редки старопечатни издания, няколко антични статуи (една от тях е торс на бог Дионис), както и мраморни глави, епиграфски паметници и монети. Той просъществува до 1940 г., когато според Крайовската спогодба Южна Добруджа е върната в пределите на България. Всички експонати от музея и галерията са натоварени на кораба „Ойтус“ и са изнесени в Румъния.
През 1961 г. възниква първата археологическа сбирка в Балчик, която се помещава в сграда, намираща се на площад „21-ви септември“. Тя е построена през 1907 г. по проект на австрийски архитект за общинско и околийско управление. През 1928 г. е извършена реконструкция на фасадата по проект на румънския архитект Хенриета Делавранча-Жибури. От 1959 г. сградата е използвана за читалище и градска библиотека. Няколко години по-късно, през 1969 г., получава статут на държавен музей. Обособени са няколко отдела: „Археология“, „Етнография“, „Възраждане“, „История на капитализма и революционното работническо движение“, „Социалистическо строителство“ и „Художествен отдел“. Отделите „Етнография“ и „Възраждане“ се намират в самостоятелни сгради.
Интерсен факт е обособяването на галерия на карикатурата с постоянна експозиция, която се помещава в отделна сграда на ул. „Черно море“. Създадена през 1979 г., тя събира във фонда си творби на известни български и чуждестранни карикатуристи като Теньо Пиндарев, Асен Грозев, Любо Маринов, Хералд Кречмар и др. Галерията на карикатурата просъществува до 1987 г., а колекцията й става част от фонда на Художествената галерия.
При създаването си Исторически музей разполага с 5 183 архивни единици. Днес те достигат до 20 000. В началото на своето съществуване музеят е подреден по следния начин: на първи етаж, в първа и втора зала, се намира отдел „Археология“, който обхваща експонати от праисторията и античността, епохата на византийското владичество, перио на Първо и Второ българско царство; трета зала – фотодокументи и факсимилета, които дават информация за румънската окупация, както и за добруджанската революционна организация и антифашистка съпротива. Експозицията е променена и обновена през 2013 г. Вторият етаж от сградата е зает от художествения отдел. Във фонда се съхраняват 700 творби. Част от тях са на бележити майстори на палитрата – Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Илия Петров, Цанко Лавренов, Мара Цончева и др. По-късно фондът на галерията е изместен в самостоятелна сграда, бивша гимназия. През годините той е обогатен и достига до 2000 произведения на изкуството.
Под ръководството на Исторически музей – Балчик се намират Етнографска къща и някогашният Възрожденски комплекс, който от своя страна обхваща Взаимното училище и храма „Свети Николай Чудотворец“.
Музеят е духовен център, пазител на историческата памет и гордост.
