Ефебски декрет
Споделяйки съдбата на останалите елинистични крайбрежни градове, през II в. , Дионисополис бил подчинен от римляните. По това време той се развивал при сравнително мирни и благоприятни условия. Вероятно именно тогава полисът е бил разширен и благоустроен. Ползвал се с привилегиите, които римската власт давала на други крайбрежни пристанища. До средата на III в. градът преживявал икономически разцвет след което, поради започналите нашествия, запада и престанал да сече монети. От намерените надписи се установява, че Дионисополис е участвал в хексаполията. Това било военен и религиозен съюз на шест града по Черноморското крайбрежие, които избират военен вожд и въвеждат общи религиозни празници. Той се включил в хексаполията заедно с Истрия, Томис, Калатис, Одесос и Месемврия. Главен град бил Томис (дн.Констанца). Гражданите му избирали понтарх – главния жрец, и архонт – военния вожд на съюза. Отделните градове били със самостоятелно общинско управление начело с архонт и съвет. За участието на Дионисополис в съюза на шестте свидетелства открития в Балчик, през 1953 г. , Ефебски декрет (от 30-те години на III в.). Информацията съдържаща се в Ефебския декрет, дава изключително важни сведения за обществено-икономическия живот на Дионисополис. Той съдържа данни за правото на града да дава ръководител в Койнона – съюза на шестте града. Писменият паметник свидетелства как с общите промени, които настъпили в Римската империя, постепенно гръцките градове загубили своята привидна самостоятелност и привилегии.