В отделна стая е представен и градския бит- с тежкото дървено огледало, мраморна тоалетка, дървен скрин, виенски столове и кресла, сервиз за кафе от порцелан, изящен абажур, семеен албум.
Основно занятие на българката, отбелязано от много чуждестранни пътешественици, минали през българските земи през 18-19в., е изработването на шевици и везмо. Везбарската традиция е свързана преди всичко с украсата на традиционните български облекла. Шевицата се шие чрез броене нишките на тъканта, а при тънките памучни и копринени тъкани се везе на гергеф. Той представлява дървена рамка в кръгла форма, на която се обтяга тъканта за бродиране като изображенията предварително се очертават с въглен или молив. Везачката използва различни плоски, релефни и ажурни бодове. Те, заедно с трите основни цвята на шевицата- червен, черен и бял, са в основата на голямото разнообразие на тези произведения на народното изкуство. С изключителен усет към колорита майсторките съчетават преливащи един в друг тонове от определен цвят. Орнаментиката е предимно геометрична, съчетана със стилизирани растителни мотиви и изображения на животински и човешки фигури. Богатото в техническо и орнаментално отношение текстилно изкуство характеризира самобитната българска народна традиция.
Градска мода – В началото на ХХ век, западни наблюдатели посочват България като най -драматичен случай за бързо навлизане и разпространяване на европейските тенденции в облеклото. Огромното желание страната ни да бъде част от културното пространство на Европа вълнува толкова много българите през този период. Възприемането на модните тенденции е стремеж към промяна и развитие, а в модните си увлечения българите се стремят да бъдат в унисон с облеклото на западното общество към което страната се интегрира. Това е период на главоломни промени в живота на нашенеца, част от които се дължат на отварянето му към света, вследствие на търговията и изпращането на ученици в странство.
Много българки, увлечени по модата, не само се обличат в духа на френските дизайнери, но се стремят да получат образованието си по мода в елитни европейски училища. „Ала франга” буквално означава “по френски начин”, но става дума не просто за френски, а европейски влияния – в облеклото се появяват корсети, шапки с цветя, лачени обувки, ризи, вратовръзки, папионки, ръкавици, бастун…
Носят се нови прически, къщите се обзавеждат със своеобразна мебелировка, между хората се установяват определени маниери. Цял един нов свят влиза в бита на градската интелигенция и тя се мъчи да го вплете в досегашните български традиции.
Както винаги, началото е трудно. Още през 40-те години на XIX век се появяват костюми, купени директно от Европа, но собствениците им не смеят с тях да излязат от къщи.
Постепенно в мъжкото облекло се настаняват широки панталони, бяла риза с висока колосана яка, папионка, маншети, жилетка, сюртюк (горна дреха, дълга до коленете). “Ансамбълът” завършва с фес или калпак, а в допълнение – часовник с верижка, ръкавици, бастун. Шлифоват се кройки, материи, цветове. Често по облеклото може да се познае дали младежът идва от Русия, дали търговецът има кантора в Европа или обикаля стамбулските пазари.
Новата мода, естествено, среща още по-радушен прием сред дамите. Тялото се облича в кринолин (корсет, обръчи и фусти). Бонето замества забрадката на омъжената жена, косите се решат надолу, бретонът стига до средата на лицето. На краката стоят кондури, а дамата не излиза от къщи без пелерина, чанта, ветрило, чадър и ръкавици.
Постепенно българските модисти започват да търсят собствен почерк в произведенията си. Въпреки доминиращата европейска форма в кройките и материите на дрехите, българките се насочват към някои традиционни елементи в българското облекло. Модистите се стремят да осъвременяват и умело да съчетават националните елементи към наложилият се европейски тоалет. Бродерията заема много важно място в облеклото. Изработват се бродерии върху ленено платно. Известността на българската бродерия се дължи на нейните впечатляващи с красотата си композиции. В дрехата се пренася традицията от старите български бродерии и килими. Тяхната висока оценка от чуждестранните търговци се дължи и на използваните материали от първокласни естествени коприни и вълнени платове, боядисани с растителни бои.
Влиянието на прочутата брюкселска дантела навлиза от трапезната покривка за чайна маса и в яките, маншетите и пластроните. Модните облекла са декорирани с апликирана бродерия, а също и с японска бродерия. Акцентът на бродерията съвсем естествено е най-забележим в дамската рокля и блуза.