Накити

В Етнографска къща се пази скромна колекция от произведения на местни майстори – златари.

Накитите са не само част от костюма, но са израз за семейно-възрастово и
социално положение, а понякога и белег за локално-регионална принадлежност.
Една от най-характерната особеност на българското женско облекло се изразява в използването на голям брой украшения, особено при празничните облекла. Нанизи, подбрадници, обеци, гривни, пръстени – всички те имат и символика, свързана с народните вярвания.

    В традиционното народно женско облекло в Добруджа накитите са допълнителен декоративен елемент и се отличават със своите високи художествени качества. У тях са запазени най- ценните традиции на траки, славяни и прабългари. Създадени са в домашни условия или в ателиетата на майстори- занаятчии. Украшенията са изработени от различни метални сплави, сребро, злато, монети, корали, стъклени мъниста, седеф. Те са поместени във витрини, разграничени по видове: за украса на глава/ прочелници, висулки, подбрадници, наушници, игли, обеци/; за врата- метални гердани; за ръцете- гривни „кубелии“, пръстени; за кръста- метални колани с пафти, пафти. Голямо е разнообразието от пафти / метални токи за колани/, които се прикачват към тъкан, сърмен или синчан колан. Те имат различна форма, а по изработка са лети, ковани, ажурни, филигранни с гранулация, със седефени плочки или различни камъни. Орнаментиката им е богата и разнообразна. Най- често се срещат стилизирани птици, двуглави орли, растителни орнаменти, религиозни сцени.  Показани са и накити от мъниста и разноцветна вълна.