На втория етаж е показана и собата- най- представителното помещение в добруджанската къща. Тук могат да се видят дългите миндери, застлани с червени покривки, шарените възглавници, люлката, раклите. Разноцветието на чергите, простиращи се открай до край на пода допринасят за усещането на спокойствие, сигурност и топлина. На стената висят огледало и икона. Красиви добруджански черги и пешкири, изработени от памук, коприна и вълна се показват от раклите
Ракла – вид дървен съндък с капак отгоре, който се отваря и затваря. Раклата служи за складиране на скъпоценности, дрехи, които се предават от поколение на поколение. В миналото раклите са се ползвали също така за съхранение на зестрата/чеиза/. Изработват се от дърво, много по-рядко от метал, често раклите се заключват с катинар.
Хурка и вретено – Хурката е специално изработена дървена пръчка, на която се слага къделя вълна за ръчно предене, изтегля се нишка, която се навива на вретеното.
Всъщност хурката се изработва от дърво, а дървото обикновено е явор, ясен, бряст, габър, дрян. Украсяват я с различни резбовани орнаменти – растителни, зооморфни, геометрични. Хурката и вретеното имат силата да пазят жената от уроки, от среща с лоши хора, и, най-вече – от любовта на змея…Затова всяка мома или невеста, когато излизала сама вън от къщата си, взимала със себе си хурката. Дори когато вървяла из гората, по поляните или отивала на работа в полето, все предяла.
На сватбата деверът подарявал на булката именно хурка. В битов план една от основните задачи на жената е да направи облекло за семейството си, затова се нуждае от хурка и вретено. Но в народните представи хурката има и друг смисъл – с нея ще запредеш нишката на живота си.
Ковьор – Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикновено за окачване на стена, с растителни, геометрични и зооморфни елементи.
Миндер – сковано от дъски място за сядане, което е разположено на ъгъл по дължината на две от стените в стаята. Постлан с черги и украсен с възглавници. Без облегалка.
Бъклица – традиционен български дървен съд за вино. С нея се канят гости на сватби и кръщенки и се черпи на самите тържества и други празници. Бъклицата е с обла форма, дървена запушалка и четири крачета, на които стои изправена. Обикновено е препасана с ремъци за носене и привързване на тапата, за да не се изгуби. Често е украсена с различни дърворезби, понякога и с бои.
Сахан – чиния от мед, служи за сервиране на храната.
Чеиз- това са дрехи, покъщина, които невестата отнася в дома на съпруга си. Чеизът се състои от дарове, дрехи и домашно изработени вещи. За неговото приготвяне е било необходимо дълго време, труд, сръчност и не малко средства. Подреждат го в една от стаите на моминия дом още от сутринта, като за това помагат моми и булки. Отваряли се раклите, за да се виждат премените и вещите, приготвени за дарове и за покъщина. Чеизът се състоял от забрадки, пешкири, ризи, копринени ръкави, антерии и сукмани. Там били и всички подаръци за роднини и сватове. Показването имало за цел не само да изтъкне материалното положение на семейството, но също така – сръчността на момата.