В помещението „ къщи” централно място заема огнището, около което се събира цялото семейство, до което са подредени бакъри, софра с трикраки столчета, предмети, необходими за разпалване на огъня и приготвянето на храната- перустия, конче, маша, ръжен, гърне и котле. Пъстри паници и стомни греят от полиците. Тук е водникът, на който се закачват съдовете за вода. Подът е застлан с черга, върху която е софрата.
Буталка- автентичен уред за „биене“ на масло от прясно мляко. Представлява дарвено каче, високо ок.1 м. и диаметър ок. 20 см. Процеса за добиване на масло е посредством енергични движения на буталото/надупчен диск с дълга дръжка/ и силен натиск.
Водник- дъска с клинове, прикрепена към стената, на която се окачват съдовете за вода- котли, менци, стомни. Водникът е натоварен и с друга роля във вярванията и обредите на българите. Когато след сватбата невестата влезе за първи път в новата си къща, тя отива при водника и му се покланя като знак, че тя ще бъде тази, която ще носи вода в къщата.
Мъжка добруджанска носия- състои се от бяла къса памучна риза, елек от овча кожа, калпак на главата, черни вълнени потури и черен пояс на кръста, на краката – цървули и навуща/ парчета вълнен плат, с които се увиват краката от стъпалото до коленете/.
Женска добруджанска носия- представена е от черен вълнен домашно тъкан сукман, черна кърпа за глава, опас/коланче/, бяла дълга риза и престилка.
Диканя- Диканята е земеделски уред за вършитба, употребяван до 20-те години на 20век. Представлява приспособление от дърво, което се тегли от коне или волове на хармана/ място за вършитба/. Отдолу на дъските са закрепени остри кремъци и метални шипове, които очукват зърното и нарязват сламата. Животните по време на вършеене на хармана се направляват от седнал на диканята човек.
Паламарка –дървена ръкавица за последните три пръста на ръката, която се използва при жънене със сърп. Предназначението и е да обхваща повече житни класове и да предпазва ръката от нараняване със сърпа.
Овчар – Животновъдството в Балчишкия край е възможно благодарение на подходящи природни и икономически условия. С най- голямо значение в стопанския живот на Добруджа е овцевъдството. В експозицията е показано традиционното облекло на добруджанския овчар- ямурлука. Това е мъжка горна връхна дреха от дебел домашно тъкан вълнен плат/аба/, с качулка/гугла/, предназначена да пази от студ и дъжд. Облеклото допълват вълнена домашна торба през рамо, бъклица, гега, а на краката- цървули. Цървулите са обувки без подметка, изработват се от свинска или телешка кожа, имат дълги кожени връвки, които се навиват около подбедрицата и са със специфична рогообразна форма.
Софра- ниска кръгла маса за хранене, традиционна за всяко българско семейство до средата на 20 век. Използва се с малки трикраки столчета, които не заемат много място и са удобни за вадене и прибиране при нужда.
Печат за хляб и обредни хлябове- Изключително важен елемент в българската традиционна култура е хлябът, и неслучайно съществуват редица ритуали и тайнства, свързани с неговото приготвяне и оформление. За да придобие хлябът статут на празничен/обреден/ или възможност да участва в Светата литургия, народът ни е използвал специални печати, наречени просфорни. Изработени от дърво, с ликове на светци за съответните църковни празници, или с други християнски силволи, печатите носят дълбока символика.
Двойният кръст (наричан още български кръст) се изобразява за здраве, любов, плодородие, благоденствие, символизира хармонията в света и в човешкото поведение; пази и лекува. В миналото домашните печати са били предавани по наследство, затова в музейните сбирки се срещат великолепни образци дарени от родолюбиви българи.
Кобилица- Представлява здрав прът, огънат в средата, носен на рамо за пренасяне на две тежести едновременно – менци с вода. В България това приспособление е познато от средните векове. Характерното е , че при използването си има една опорна точка- рамото на човека, а теглото на носените съдове е еднаква. В българската народна традиционна култура кобилицата е изключително женски уред, изработена от дъб, габър, явор или ясен.
Нощва – Това е дървен съд, предназначен за замесване на тесто, неотменна част от бита и покъщнината на българите в миналото. Представлява заоблено дървено корито, издълбано от цяло дърво. Дължината на нощвите е различна – от 80 – 90 см до над 1 м, ширината им е около 50 – 60 см, а дълбочината 15 – 40 см. В българските народни вярвания на нощвите е отредено специално място. Според представите те трябва да бъдат изработени от бряст, габър или друго дърво, за което се вярва, че има силата да прогонва злите сили. Нощвите се предават от баща на син; участват в сватбените , родилните и погребалните обичаи, като в тях се месят предназначените за целта хлябове, което е придружено със специфичен за случая обред. В нощвите, отново със съпътстващите обреди, се месят и обредните хлябове за различните празници. Когато младата невеста влезе след сватбата в новата си къща, свекървата я отвежда при нощвите и ритуално ѝ ги предава, а невестата им се покланя.