Витрина № 13
Създаването на Първото българско царство през 681 г. било повратен момент в продължителния процес на етнически и териториални промени, започнали вследствие на Великото преселение на народите. След битката при Онгъла 680 г. и успешната военна кампания на прабългарите под предводителството на хан Аспарух, Византийската империя била принудена да изостави част от Западночерноморската укрепителна система. Изоставени били и запустели важни за империята укрепени места, върху чиито руини трайно се установили и заселили прабългарите. На редица места обаче новите заселници същителствали с византийците. Явно такъв случай имаме и тук. Съществуването на прабългарски некропол от VII в. на отстояние от крепостта и находки в укреплението от XI в. доказват съвместното съжителство поне век-два след появата на Аспарух на Долен Дунав.
В района на авиобаза Балчик през 80-те години на XX в. били открити, а в последствие, след археологически разкопки, бил разкрит най-ранният, известен до сега в България, биритуален прабългарски некропол от 80-те години на VII в. Общият брой на намерените ранносредновековни гроба е 290, като преобладаващата част са с трупополагане и по-малко с трупоизгаряне. Находките от гробовете са главно глинени гърнета, кани и чаши със скромна врязана украса. Сред металните предмети преобладават – ножове, токи, халки, накити.