Витрина № 2
Каменната ера е най-старият културно-исторически период в развитието на човечеството, когато основните оръдия на труда са се изработвали от камък, макар по същото време да са употребявани и дърво, рог и кост. Във витрината могат да се видят кремъчни ножове и каменни брадвички. Такива каменни брадвички и чукове, кремъчни стъргалки и други сечива, открити на територията на днешния град, са неоспоримо доказателство за съществуването на селище още през новокаменната епоха (6 000 г. пр. Хр.) Това дава основание да се приеме, че още първобитните хора са намерили тук благоприятни условия за живот.
Акцент във витрината е антропоморфна идолна фигурка от т. нар. култура „Хаманджия“. Та е най-ранната засвидетелствана култура на Добруджа. Разпространена била на територията на днешна югоизточна Румъния. Името й дошло от българското село Хаманджия (до 1940 г.), близо до Тулча. Това била „морска“ култура, чиито селища били разположени край черноморските лимани, езера и река Дунав. Тя съществувала в периода 5 250 – 4 500 г. пр. Хр.
Една от най-характерните особености на културата е впечатляващата антропоморфна пластика. Изработвали се предимно женски фигури – прави (най-често) или седнали. Типологията им е стандартна, но много интересна. Те представляват изправени женски фигурки с широки хълбоци, разперени или скръстени
на корема ръце и стълбовидна триръбеста глaва
без анатомични детайли. Очевидно е, че те олицетворяват най-общо идеята за плодородието, която е била водеща във вярванията на праисторическия човек. Тези пластики нямат индивидуални черти, но стандартните им форми хвърлят светлина
върху неолитния идеал за женска красота – жени
със твърде широки хълбоци и малки бюстове.
Освен идолната фигурка тук се съхранява и идеално запазено керамично съдче, върху които се различава характерната за тази култура набодена украса.