Витрина № 3
Тракийска и елинистическа керамика.
Технологията за производство на керамика била добре позната на древните балкански народи. Глинените изделия служели в сватбените и погребалните ритуали, а също и за битови нужди.
Носители на култура от периода на желязната епоха VI- IV в. пр. н.е. в нашите земи са траките. Траките, заменили ръчната изработка на керамика с грънчарско колело още през VII-VI в. пр.н.е. Поради активните търговски и културни връзки с Древна Гърция в тракийските грънчарски произведения се открива влияние на елинските майстори.
Едни от показаните тук съдове имат кълбовидно тяло и заоблено дъно, а други са с конусовидна долна част и равно дъно. В дясно, горе, се виждат по-ранни, примитивни образци, при които глината е с лош състав, а украсата е елементарна или дори липсва. В ляво се виждат по-късни образци, показващи усъвършенстване на технологията – качеството на глината е по-добро, формите са по-изящни, а украсата по-богата, включваща врязани орнаменти: триъгълници, отвесни и коси линии и др.
За ранното развитие на морската търговия свидетелстват откритата на територията на града вносна керамика от т.нар йонийски тип. В музея в Балчик се пази, макар и фрагментиран /реставриран/ един от малкото запазени по нашите земи египетски съдове. Това е доказателство за оживената търговия на античния град в древността. Съдът има биконична форма, изработен е от много добре изпечена червена глина. На единия фрагмент е изобразена сцена от митологията на древния Египет – Амон Ра, превъплътен в образа на орел.