Витрина № 6
Лява част: Елинистическа керамика от IV-I в. пр. Хр. В разглежданият период формата на съдовете се развива и усъвършенства. От тежки и солидни те постепенно ставали по-изящни, по-красиви и също толкова удобни. Интересно е, че древните гърци предпочитали да усъвършенстват вече създадените форми, вместо да търсят нови. Формата на изработвания съд се диктувала от предназначението му. За пренос и съхранение на вода се използвали хидрията, а за разреждане на виното с вода – кратерът. За консумиране на вино най-разпространен и изящен бил киликът. На най-горния ред са изложени два изящни съда за вино – кантарос. За зехтин обикновено се използвал лекитът, тъй като той имал тясна шия и чучур, които позволявал зехтинът да изтича на тънка струйка.
Дясна част: Римски стъклени съдове и керамика от I-III в.
Първоначално производството на стъклени съдове било сложен и скъп процес. През I в. била въведена нова техника – издухване на стъклото, която позволявало на стъкларите да произвеждат по-изящни съдове със значително по-тънки стени, като се скъсявал и производствения процес. Производството на стъкло процъфтявало в Римската империя и се разпространило във всички територии включени в границите на империята. Във витрината могат да се видят – т. нар. балсамарии /съдове за благовонни масла/, канички, чаши, купички, чинии, вази.
Римляните произвеждали както груба домашна керамика ползвана в ежедневието от по-обикновените хора, така и по-фини и изящни изделия, като ритуални съдове и такива с битово предназначение за по-богатите. Сред керамичните съдове, показани във витрината, се откроява ойнохое – съд за наливане на вино, използван при тържествени церемонии или при пиршества. Той е характерен със специфичната си трилистна форма на устието. Прави впечатление и малката каничка гутус с тесния си отвор, през който течността да излиза на капки.